12 те вятъра

Сто четирийсет и четири стъпала по-надолу стигна до тесен проход в стената. Мина по него и излезе на пътека от каменни блокове, водеща към мастиленочерните дълбини. Лъчът на фенерчето му освети естествена пещера с необикновени метални стойки, високи над три и половина метра, върху които имаше широки и плитки метални паници. Стойките фланкираха пътя, редувайки се през петнайсет метра от двете страни, докъдето стигаше светлината.

Мерит влезе в пещерата и направи ново откритие. В основата на каменната кула, която обгръщаше стълбището, бяха пръснати купчини въглени, сякаш там са горели множество отделни огньове. Сред тях бяха натрупани дрехи, като че ли на това място бе имало лагер.

После се разнесе металическо стържене, което го накара да замръзне на мястото си. Метал върху камък. Онези, които вървяха след него, слизаха по стълбището.

Той се усмихна.

Идеалното място за засада.

Бързо зае позиция на шест метра от прохода в стената на кулата и угаси фенерчето си. Мигновено се възцари пълен мрак.

Спомни си предишния път, когато се намираше в такава ситуация - в подводната зала в Южния Пасифик.

И сега всичко щеше да мине добре.

- Аз ще вляза пръв - заяви Лайл. Марано възрази.

Джес слушаше спора между двамата агенти, но не се намесваше.

- Сериозно, Джак, оня, дето е слязъл пръв, чака долу да очисти всеки, който е достатъчно глупав да го последва.

- Това ще съм аз — отвърна Лайл. — Имам пистолет.

- Сериозно - повтори Марано. - Аз съм дребна и бърза, нека привлека огъня и ти ще го ликвидираш.

- Знам си работата, Роз.

- Шефе...

Той се пресегна и я хвана за ръката.

- Дай ми фенерчето си. Не ми пука дали ще го прострелят.

Марано се подчини и Лайл го прибра заедно с това на Дейвид в един от джобовете на канадката си.

Агентът се спусна на първото стъпало от спиралата, после спря и се обърна към партньорката си.

- Стой наблизо и пази тишина. Не слизайте, докато не ви кажа, че е чисто.

- А ако не ни кажете? - попита Джес.

- Тогава не слизайте. Върнете се, откъдето дойдохме. Изровете радиостанцията и се отдалечете колкото може повече, преди да е настъпило утрото.

Дейвид и Айрънуд срещнаха погледа на Джес. Никой от тях нямаше да си тръгне, преди да е видял какво се крие долу.

Следван от Марано, Лайл заслиза по стълбището. След няколко секунди разсеяната светлина от фенерчето му постепенно помръкна. Джес се вторачи в мрака. Искаше й се тя да води, но знаеше, че агентите трябва да слязат първи.

Дейвид се обърна към нея.

- Според теб каква е връзката между това място и храмовете на твоето семейство?

Айрънуд я изпревари.

- Тая структура ми изглежда по-древна, Джесика. - Докато говореше, той посочваше различни детайли с лъча на фенерчето си. - Виждаш ли? Камъните са по-големи, не са толкова прецизно издялани, колкото в Индия и Перу. Погледни най-горните стъпала на стълбището. Виждаш ли колко са изтъркани? По тях са се качвали и слизали векове наред. В нито една от другите колонии няма такова нещо. Построени са много отдавна, но не са използвани дълго.

- Значи не смятате, че всичко е започнало тук, така ли? - попита го Дейвид. - Тая първа цивилизация?

- Как може да възникне цивилизация на Антарктида? - възрази милиардерът.

- Ами стенописите? - настоя Дейвид. - Когато са нарисувани, земята не е била напълно скрита под леда. Всъщност, както се повишава температурата на планетата, след по-малко от век на Антарктида сигурно няма да остане лед.

- Не ми излизай с тия идиотщини за глобалното затопляне - предупреди го Айрънуд.

- Не казвам защо има затопляне, само констатирам факта. Ледът на целия континент се топи. - Той погледна Джес. - Ти на какво мнение си? Знаеш много за древния климат. На Антарктида някога било ли е толкова топло, колкото го представят стенописите?

На нея ѝ се искаше да изкрещи, че си губят времето в празни приказки, макар да знаеше, че не могат да направят нищо, докато Лайл и Марано не ги повикат.

- Не. - Тя веднага се поправи. - Освен ако... няма съмнение, че Централна Антарктида е заледена от милиони години, но на Антарктическия полуостров климатът е по-мек. Преди десет хиляди години, след поредната ледникова епоха... морското равнище е било толкова ниско, че никой не знае какво е било влиянието му върху дълбокоокеанските течения - а тъкмо те определят местните климатични условия. Следователно при други характеристики на теченията е възможно тази малка част от континента да е била обитаема целогодишно. Но не задълго - за няколко века, най-много хилядолетие.

- За хиляда години може да се случат много неща - отбеляза Дейвид.

Лайл слизаше бавно и с всяка крачка се питаше какво прави там.

Арестуването на Айрънуд беше правилно. То оправда кошмарната логистична подготовка на тази операция, възможна единствено защото осъденият сам уреждаше собственото си погребение. Но на повърхността се бе водил бой. Имаше жертви. Ако не се отдалечаха оттам до сутринта, щяха да загинат.

И за какво?

Заради археологията ли?