12 те вятъра

В останалата част от библиотеката властваха огромни стелажи и шкафове, до чиито горни лавици можеше да се стигне само със стълби на колела. Обстановката се допълваше от старинни месингови лампи със зелени стъклени абажури, стенни драперии в убити тонове, масивни орехови маси за четене и столове с високи облегалки и зелена кожена тапицерия. Навсякъде се носеше тежката миризма на стара хартия и полирано дърво. Несъмнено място за правене на наука, а не за отмора.

Джес не беше в настроение нито за едното, нито за другото. Седеше сама на дълга маса, на която имаше една-единствена книга, все още неразтворена.

Като пазителка вече имаше достъп до всички заключени шкафове, запазени само за Дванайсетте. Но въпреки многовековните поредици от списания и тайни съчинения, с които можеше да разполага, включително археологическите дневници на леля ѝ, днес Джес свали от лавиците том, който беше чела като тинейджърка: „Изгубените съзвездия и зодиакални предания на Семейството, тяхното съдържание и значение" от Пърсивал Лоуъл, директор на обсерваторията във Флагстаф, щата Аризона, извънреден професор по астрономия в Масачузетския технологичен институт, член на Френското астрономическо дружество и така нататък.

Заслугите на Лоуъл бяха легендарни. Прочутият американски астроном не само бе допринесъл за научните цели на Макклеъри, но и бе насочвал обикновената наука към по-безопасни области, които не влизаха в сблъсък с дейността на Семейството. В началото на миналия век той бил трети в списъка на наследниците на пазителя на неговия род, но така и не бил призован да служи. Заради научните му успехи обаче го приели сред сто четирийсет и четиримата, които знаели истината за Първите богове и тяхното Обещание.

- Виждам, че си се завърнала към класиката. Може ли? - Сю-Лин посочи стола от отсрещната страна на масата и седна едва когато Джес ѝ кимна. - Отначало всички се измъчваме. Не е лесно да откриеш, че онова, което цял живот се готвиш да пазиш, не съществува.

- Но то съществува!

Сю-Лин изненадано вдигна вежди.

- Моля?

- Тайната някога е съществувала, нали? Първите богове са я дали на нашите предци, или поне са натоварили предците ни да я пазят.

- Както гласят нашите предания. - Поредната церемониална фраза, която имаше смисъл само за членовете на Семейството.

- Значи ние просто... сме се издънили. Изгубила сме Тайната. Но тя все още съществува. Следователно може да бъде открита.

Сю-Лин я погледна като мъдра майка, която е чула чедото си да развива глупава, нелогична теория.

- Търсили сме хиляди години, Джесика. Тайната е изгубена окончателно.

Джес прокара пръсти по изтърканата кожена подвързия на тома на Лоуъл. Беше издаден частно, както всички книги и брошури на Семейството. В този случай - през 1908-а в Ню Йорк. На корицата беше щампован туарегски кръст.

- Храмовете също са били изгубени в продължение на хиляди години. - Тя вдигна очи и видя, че Сю-Лин се смръщва за миг. - А ето че ги открихме.

- И какво от това? - попита Сю-Лин. - Храмовете в Индия и Перу са ограбени много преди появата на Айрънуд. Сега, когато вече си една от нас, мога да ти кажа, че Флориан е намерила в полинезийския обект втора карта на Слънчевата система, същата като онази в Храма. Но само това. В момента сигурно е в Айрънуд. Онази, която ти показах, е при нас, откакто имаме писмени сведения. - Изражението ѝ остана съчувствено, но твърдо. - Каквито и указания да са пазили някога онези руини, вече ги няма. Семейството трябва да продължи нататък.

- Не сме изпълнили свещения завет на Първите богове и просто трябва „да продължим", така ли? Накъде?

- Това ще решиш сама. Препрочети нашите Предания. - Сю-Лин потупа стария том на масата. - Както и тази книга. Написаното в тях може да се възприема по различни начини. Някои от нас вярват, че Тайната, която са ни дали Първите богове, не е цел, а процес, начин на живот. Затова ги тачим, като живеем така, както са ни учили - стремим се към знание и го съхраняваме. - Тя се отпусна назад, лицето ѝ показваше, че очаква подчинение от по-младата жена. - Така аз продължих напред.

Джес все още се чувстваше объркана, дори изпитваше гняв, но покорно разтвори книгата на Лоуъл и я прелисти, докато стигна до страница, която познаваше добре. Страницата със символа на нейния род: Клонът.

Това беше един от дванайсетте символа, инкрустирани или нарисувани на всяка кръгла маса във всяко съвременно копие на Небесната зала. Още от малка я бяха учили, че той изобразява съзвездие - но след разкритието на Сю-Лин в Светилището на Турус Джес вече разбираше, че Клонът няма връзка с древните небеса на Първите богове, а е просто очертание на предмет, който боговете на нейната вяра са поверили на Семейството. Да го почитат, закрилят и пазят.

Предмет, който Макклеъри бяха изгубили.

Самият Клон беше само един от дванайсетте символа - дванайсетте съзвездия от зодиака на Семейството. На тригодишна възраст Джес вече можеше да ги изрецитира наизуст, можеше да ги нарисува със затворени очи.