Àä

Върна вниманието си към айфона и след секунди намери линк към дигитално издание на „Божествена комедия“ — достъпът до него беше свободен. А когато произведението се отвори на Песен 25, той трябваше да признае, че е впечатлен от технологията. „Трябва да престана да съм такъв сноб по отношение на подвързаните с кожа книги — напомни си. — Електронните книги си имат своите предимства“.

Възрастната жена започна да показва известна загриженост и да говори за високите цени на сърфирането в интернет в чужбина и Лангдън усети, че тази възможност му е дадена за кратко, затова се съсредоточи върху уебстраницата.

Текстът беше дребен, но на слабата светлина на параклиса екранът изглеждаше още по-ярък. Лангдън с удоволствие установи, че случайно е попаднал на превода на Манделбаум. За него преводачът бе получил най-високата почест от Италия — президентския кръст на Ордена на Звездата за солидарност с Италия. Макар на пръв поглед да не беше толкова поетичен, колкото версията на Лонгфелоу, преводът на Манделбаум беше много по-разбираем.

„Днес предпочитам яснотата пред поезията“, помисли Лангдън с надеждата бързо да намери в текста цитат, в който става въпрос за конкретно място във Флоренция — където Игнацио бе скрил посмъртната маска на Данте.

Малкият екран на айфона показваше по шест стиха. Лангдън започна да чете и си припомни откъса. В началото на Песен 25 Данте говори за самата „Божествена комедия“, за физическото усилие, което му е коствало да я напише, и за мъчителната надежда, че може би тази изящна поема ще преодолее грозната жестокост на изгнанието, което го държи далеч от любимата му Флоренция.

Песен XXV

Ако след време повестта свещена,

где земното с небесното съм слял

тъй, че измършавя плътта ми тленна,

сломи гнева, прогонил ме без жал

вън от кошарата, где в обкръжение

на вълци като агънце съм спал

Този откъс напомняше само, че красивата Флоренция е домът, за който Данте копнее, докато пише „Божествена комедия“, но в него Лангдън не видя никаква препратка към конкретно място в града.

— Какво знаете за таксуването за пренос на данни? — попита жената и хвърли поглед към айфона си внезапно загрижена. — Спомням си, че синът ми каза да внимавам много, когато влизам в интернет от чужбина.

Лангдън я увери, че ще му отнеме само минута, и ѝ предложи да я възмезди, но дори и при това положение усещаше, че тя никога няма да му позволи да прочете всички сто стиха на Песен 25. Бързо премина на следващите шест реда и продължи да чете.

… то с друго руно, с друго песнопение