Àä

Тази сутрин, когато вдигна очи към прочутия купол с червени плочки, истински архитектурен подвиг за епохата си, Лангдън си спомни времето, когато му бе хрумнала глупавата идея да се покатери на върха му. Тясното задръстено с туристи стълбище се бе оказало едно от най-потискащите и клаустрофобични места, на които беше попадал. Въпреки това Лангдън беше благодарен за изпитанията, през които бе преминал при изкачването на Купола на Брунелески, тъй като това го беше подбудило да прочете интересната книга на Рос Кинг със същото заглавие.

— Робърт? — обади се Сиена. — Идваш ли?

Лангдън откъсна поглед от купола и едва сега осъзна, че се е заковал на място, за да се възхити на архитектурата.

— Извинявай.

Продължиха, като се придържаха към периметъра на площада. Сега катедралата се намираше от дясната им страна и Лангдън забеляза, че туристите вече излизат от страничните изходи и отбелязват обекта като посетен в списъците си на забележителности.

Отпред се издигаше характерният силует на кампанила — втората от трите постройки в катедралния комплекс. По-известна като Камбанарията на Джото, кампанилата недвусмислено показваше, че е част от катедралата. Украсена със същите розови, зелени и бели облицовъчни камъни, кулата се устремяваше към небето на зашеметяващата височина от осемдесет и пет метра. Лангдън винаги бе намирал за изумително, че стройната постройка е останала на мястото си през всички тези векове, преживявайки земетресенията и капризите на времето, особено като се има предвид колко тежка бе в горната си част — върхът ѝ поддържаше камбани с общо тегло девет тона.

Сиена крачеше енергично до него и нервно оглеждаше небето около камбанарията в търсене на разузнавателното хеликоптерче, но за щастие него го нямаше. Въпреки ранния час тълпата беше доста многолюдна и Лангдън бе доволен.

Докато вървяха към кампанилата, минаха покрай редица карикатуристи, които стояха зад триножниците си и рисуваха крещящи скечове на туристи — тийнейджър със скейтборд, момиче с шини на зъбите, размахващо стик за лакрос, младоженци на медения си месец, целуващи еднорог. Лангдън донякъде се развесели, докато гледаше как всичко това се върши на същото свещено място, където Микеланджело е разполагал собствения си триножник като момче.

Продължиха бързо покрай камбанарията на Джото, завиха надясно и продължиха през площада направо към централния вход на катедралата. Тук тълпата беше най-гъста, туристи от цял свят насочваха телефони и видеокамери към пъстроцветната фасада.