Àä

Лангдън разбираше тревогата ѝ. В просторното помещение имаше предостатъчно места, които можеха да послужат за скривалища — зад колони, статуи, гробници, ниши, при олтара, дори горе.

Въпреки това Лангдън се чувстваше забележително уверен. Обърна се към вратата, през която бяха влезли, и каза:

— Трябва да започнем оттам. — И посочи стената отдясно на Вратите на Рая.

Там, зад декоративна решетка, се издигаше висок шестоъгълен плинт, наподобяващ малък олтар или масичка за служба. Повърхността му беше толкова пищно украсена с релефи, че приличаше на камея от седеф. Върху мраморната основа имаше полиран дървен кръг с диаметър около деветдесет сантиметра.

Сиена последва неуверено Лангдън. Когато изкачиха стъпалата и влязоха зад решетката, се вгледа по-внимателно и рязко си пое дъх, щом осъзна какво представлява това пред нея.

Лангдън се усмихна. „Точно така, не е олтар или маса“. Полираното дърво беше всъщност похлупак, закриващ кухата структура.

— Това купел ли е? — попита тя.

Лангдън кимна.

— Ако Данте трябваше да бъде кръстен днес, това щеше да стане тук. — Без да се бави, той пое дълбоко дъх и изпълнен с трепетно очакване, хвана дървения похлупак.

Повдигна го, внимателно го плъзна от мраморната основа и го остави на пода до купела. След това надникна в широкото шестдесетина сантиметра тъмно пространство.

Преглътна с мъка при зловещата гледка.

Мъртвото лице на Данте Алигиери се взираше към него от сенките.

56.

„Търси и ще намериш“.

Лангдън стоеше наведен над купела и се взираше в бледожълтата смъртна маска, чиято набръчкана физиономия отвръщаше безизразно на погледа му. Гърбавият нос и издадената брадичка не можеха да се сбъркат.

„Данте Алигиери“.

Безжизненото лице беше смущаващо, но същевременно нещо в положението му в купела изглеждаше почти свръхестествено. За момент Лангдън не беше сигурен какво точно вижда.

„Маската да не би… да се рее?“

Наведе се още и се вгледа внимателно. Купелът беше дълбок няколко стъпки и приличаше повече на кладенец, отколкото на плитък басейн; стръмните му стени се спускаха към шестоъгълен леген, пълен с вода. Странно, но маската като че ли беше увиснала в средата на купела… малко над повърхността на водата, сякаш задържана от магия.