Àä

Бяха му нужни няколко секунди, докато осъзнае какво причинява илюзията. В средата на купела имаше отвесна колонка, която се издигаше до средата на съда и завършваше с нещо като малък метален поднос точно над водата. Подносът приличаше на декоративен елемент от фонтан и може би служеше за поставяне на бебета върху него, но в момента изпълняваше ролята на пиедестал, върху който лежеше маската на Данте, кацнала на безопасно разстояние над водата.

Нито Лангдън, нито Сиена продумаха, докато стояха един до друг и се взираха в покритото с бръчки лице на Данте Алигиери, което сякаш се задушаваше в плътно затворената найлонова торба. За момент сцената на лице, гледащо го от вода, събуди у Лангдън ужасяващия му спомен от детството, когато беше паднал в кладенеца и отчаяно гледаше нагоре към небето.

Пропъди спомена, пресегна се внимателно и хвана маската отстрани, където би трябвало да са ушите. Макар че лицето беше дребно според съвременните стандарти, старата гипсова отливка се оказа по-тежка, отколкото беше очаквал. Лангдън бавно вдигна маската от купела и я задържа, за да могат със Сиена да я разгледат по-отблизо.

Дори през найлона маската изглеждаше забележително жива. Мокрият гипс беше уловил всяка бръчка и дефект по лицето на стария поет. С изключение на една стара пукнатина, минаваща отвесно през средата, маската беше в идеално състояние.

— Обърни я — прошепна Сиена. — Да видим отзад.

Лангдън вече го правеше. На видеозаписа от охранителната камера в Палацо Векио ясно се виждаше, че Лангдън и Игнацио откриват нещо на обратната страна на маската — нещо толкова стряскащо и интересно, че двамата я бяха изнесли от двореца.

Изключително внимателно, за да не повреди трошливия гипс, Лангдън обърна маската и я положи с лицето надолу върху дясната си длан, за да могат да огледат задната ѝ страна. За разлика от изсъхналото и набръчкано лице на Данте, вътрешната част беше гладка. Тъй като маската по принцип не бе предназначена да се носи, обратната ѝ страна беше запълнена с гипс, целящ да укрепи деликатното изделие. В резултат се беше получила повърхност, подобна на плитка чиния за супа.

Лангдън не знаеше какво да очаква да види на нея, но със сигурност не и това.

Нищо.

Абсолютно нищо.

Само гладка повърхност.

Сиена бе също толкова объркана.

— Това е просто гипс — прошепна тя. — Щом няма нищо, какво сте видели с Игнацио?