Àä

Лангдън кимна спокойно, докато се взираше в текста — седем еднакви букви, калиграфски изписани върху вътрешната страна на челото на Данте.

PPPPPPP

— Седем П-та — рече Сиена. — И какво да правим с това?

Лангдън спокойно се усмихна и я погледна в очите.

— Предлагам да правим точно онова, което ни казва посланието.

Сиена го зяпна.

— Нима седемте П-та са… послание?

— Точно така — усмихна се Лангдън. — При това доста хитроумно, ако си изучавала Данте.

Мъжът с вратовръзката пред баптистерия „Сан Джовани“ избърса нокти с носната си кърпа и докосна гнойните пъпки по врата си. Опитваше се да не обръща внимание на паренето в очите, докато примижаваше към целта си.

Туристическият вход.

Пред вратата уморен екскурзовод с леко сако пушеше цигара и отпращаше туристи, които явно не можеха да дешифрират работното време на сградата, изписано в интернационален формат.

APERTURA 1300–1700.

Мъжът с обрива си погледна часовника — 10:02. Баптистерият щеше да остане затворен още три часа. Мъжът остана загледан известно време в екскурзовода и накрая взе решение. Свали златната обица от ухото си и я прибра в джоба си. После извади портфейла си и провери съдържанието му. Освен различните кредитни карти и пачката евро вътре имаше три хиляди долара.

Слава богу, алчността беше международен грях.

57.

Peccatum… Peccatum… Peccatum…

Седемте букви, изписани върху гърба на смъртната маска на Данте, незабавно насочиха мислите на Лангдън към текста на „Божествена комедия“. За момент той се върна на сцената във Виена, където изнасяше лекцията си „Божественият Данте — символите на ада“.

— Така се спускаме — проехтя гласът му от високоговорителите — през деветте кръга на ада до центъра на земята, за да се озовем лице в лице със самия Сатана.

Лангдън сменяше диапозитиви, показващи триглави Сатани от различни произведения на изкуството — Картата на Ботичели, мозайката от баптистерия във Флоренция и ужасяващия черен демон на Андреа ди Чоне, чиято козина бе изцапана с алената кръв на жертвите му.

— Заедно — продължи Лангдън — ние се спуснахме по търбуха на Сатаната, преобърнахме се с промяната на гравитацията и излязохме от мрачния подземен свят… за да видим отново звездите.

Превъртя диапозитивите, докато не стигна до едно изображение, което вече бе показал — прочутия стенопис на Доменико ди Микелино от Дуомо, на който беше изобразен облеченият в червена роба Данте, застанал пред стените на Флоренция.

— И ако се вгледате по-внимателно… вие също ще видите звездите.

Посочи обсипаното със звезди небе над главата на поета.