Àä

Гостите на Венеция можеха да се докоснат до неподражаемата атмосфера на града на стотици секващи дъха места, но за Лангдън любимото място винаги бе Рива дели Скиавони. Широкият каменен булевард, минаващ покрай брега, беше построен през девети век от изкарани от дъното наноси от стария Арсенал чак до площад „Сан Марко“.

С изисканите си кафенета, елегантни хотели и дори енорийската църква на Антонио Вивалди, Рива започваше при Арсенала, старата корабостроителница на града, където ароматът на боров катран бе изпълвал някога въздуха, когато моряците запълвали с него дупките по корпусите на съдовете си. Според преданието именно посещението на тази корабостроителница вдъхновило Данте Алигиери да включи реките от врящ катран като едно от средствата за мъчение в „Ад“.

Погледът на Лангдън се премести надясно, по дължината на булеварда покрай брега, за да спре при драматичния му край. Тук, в най-южната част на площад „Сан Марко“, широкият застлан път се срещаше с откритото море. През златния век на Венеция тази рязка граница била наричана с гордост „ръбът на цивилизацията“.

Днес покрай дългия триста метра участък, където площадът и морето се срещаха, неизменно имаше най-малко сто черни гондоли, които се поклащаха на кейовете; подобните им на коси орнаменти се издигаха и спускаха на фона на белите мраморни сгради.

Лангдън още не можеше да проумее как този мъничък град, само два пъти по-голям от Сентръл Парк в Ню Йорк, е успял да се издигне от морето и да се превърне в най-голямата и богата империя на Западния свят.

Докато Маурицио приближаваше лодката към брега, Лангдън забеляза, че площадът е пълен с хора. Навремето Наполеон наричал площад „Сан Марко“ „ателието на Европа“ и както изглежда, в това „помещение“ се провеждаше парти, на което бяха дошли прекалено много гости. Целият площад изглеждаше така, сякаш всеки момент може да потъне под тежестта на дошлите да му се възхитят.

— Боже мой! — прошепна Сиена, зяпнала неизброимото множество.

Лангдън не беше сигурен дали го казва от страх, че Зобрист може да е избрал това многолюдно място да отприщи чумата си… или защото усеща, че може би е бил прав в предупрежденията си за опасността от пренаселване.