Àä

— Галата ли? — отвърна мъжът. — Мостът Галата? Или кулата? Или пристанището?

Лангдън посочи отдалечаващия се автобус.

— Галата! Където отива автобусът!

Мъжът с тюрбана погледна след автобуса и се замисли за момент. После каза:

— Мостът Галата. Излиза от стария град и пресича залива.

Лангдън изстена. Огледа отново улицата. Сиена не се виждаше никаква. Вече навсякъде ревяха сирени на коли за спешно реагиране, които се носеха към цистерната.

— Какво става? — попита мъжът разтревожено. — Някаква катастрофа ли?

Лангдън отново погледна след автобуса. Знаеше, че рискува, но нямаше друг избор.

— Да, господине — отвърна той. — Има извънредна ситуация и се нуждая от помощта ви. — Посочи към бордюра, където прислужник от ресторанта току-що беше докарал лъскаво сребристо бентли. — Тази кола ваша ли е?

— Да, но…

— Трябва да ме закарате — прекъсна го Лангдън. — Зная, че не се познаваме, но става нещо ужасно. Въпрос на живот и смърт е.

Мъжът с тюрбана го погледна внимателно в очите, сякаш гледаше в душата му. После кимна и каза:

— Качвайте се.

Бентлито потегли с рев и Лангдън се вкопчи в дръжката. Мъжът явно бе опитен шофьор и се наслаждаваше на предизвикателствата на натоварения трафик, докато се мъчеше да настигне автобуса.

След по-малко от три пресечки бентлито се намираше точно зад автобуса. Лангдън се наведе напред и погледна. Вътрешността на автобуса беше слабо осветена и той успя да различи единствено смътните силуети на пътниците.

— Следвайте автобуса, моля — каза Лангдън. — Имате ли телефон?

Мъжът извади от джоба си мобилен телефон и го подаде на Лангдън, който му благодари и със закъснение си даде сметка, че няма представа на кого да се обади. Не знаеше номерата на Сински и Брюдер, а едно обаждане до централата на СЗО в Швейцария щеше да отнеме цяла вечност. Не, имаше друго решение.

— Как мога да се свържа с местната полиция? — попита той.

— Едно пет пет — отвърна мъжът. — От територията на целия град.

Лангдън набра трите цифри и зачака. Чакането се проточи ужасно. Накрая отговори записан глас, който съобщи на турски и английски, че поради многото обаждания ще се наложи да изчака. Лангдън се запита дали причината за това не е кризата при цистерната.

В потъналия дворец в момента сигурно цареше пълен пандемониум. Лангдън си представи как Брюдер излиза от лагуната и се запита какво ли е открил. Имаше гадното чувство, че знае.

„Сиена ни изпревари“.