Àä

Смазващ пристъп на клаустрофобия сграбчи Лангдън и той едва не спря, но се овладя и продължи. Виждаше как Сиена си пробива устремно път между хората. Явно смяташе да бяга до края… какъвто и да се окажеше той за нея.

За момент Лангдън се запита защо изобщо я гони.

За да си получи заслуженото? Като се имаше предвид какво беше направила, Лангдън изобщо не можеше да си представи що за наказание я чака.

Да предотврати пандемия? Стореното вече бе сторено и връщане нямаше.

Докато бързаше през океана от непознати, Лангдън внезапно осъзна защо иска така силно да спре Сиена Брукс.

„Искам отговори“.

Само на десет метра пред него Сиена се насочваше към един изход в края на западната част на пазара. Отново погледна през рамо и на лицето ѝ се изписа тревога, когато видя, че Лангдън я настига. И докато се обръщаше напред, се препъна и падна.

Главата ѝ се блъсна в рамото на човека пред нея. Докато падаше, Сиена протегна ръка, за да се задържи за нещо. Намери единствено ръба на буре кестени, отчаяно се вкопчи в него и го преобърна, пръскайки цялото му съдържание по пода.

С три крачки Лангдън стигна мястото, където беше паднала, но видя само преобърнатото буре и кестените. Не и Сиена.

Продавачът крещеше като полудял.

„Къде се дяна?!“

Лангдън се огледа, но Сиена някак беше успяла да изчезне. Когато погледът му се спря на западния изход на петнайсетина метра от него, той разбра, че драматичното ѝ падане изобщо не е било случайно.

Втурна се към изхода и изскочи на огромен площад, също препълнен с хора. Спря и трескаво се заоглежда, но напразно.

Точно пред него, от другата страна на широката улица, мостът Галата се протягаше през широките води на Златния рог. Двете минарета на Новата джамия се издигаха отдясно на Лангдън и сияеха ярко над площада. Отляво имаше само открито пространство… пълно с хора.

Ревът на клаксони отново го накара да погледне към улицата, отделяща площада от водата. Сиена вече се беше отдалечила на сто метра и пресичаше тичешком натоварената улица, като едва не бе смазана между два камиона. Тичаше към морето.

Отляво на Лангдън, на брега на Златния рог, цареше оживление — фериботи, автобуси, таксита, туристически корабчета.

Лангдън се втурна към улицата, стигна загражденията, издебна удобен момент да ги прескочи и успешно пресече първото платно. За петнайсет секунди, почти ослепен от ярките фарове и оглушен от гневни клаксони, успя да стигне до отсрещната страна, като спираше, тръгваше и размахваше ръце, докато най-сетне прескочи парапета и се озова на тревистия бряг.