Àä

— Ключовете са под килимчето — каза единият агент и посочи паркирания наблизо бял микробус. — Отзад има чувал с всичко, което поискахте — пътни документи, пари в брой, предплатени телефони, дрехи, както и някои други неща, които решихме, че ще ви бъдат от полза.

— Благодаря — отвърна Ректора. — Много сте добри.

— Просто сме добре обучени, сър.

С тези думи двамата турци се качиха обратно в черния седан и потеглиха.

„Сински никога не би ме пуснала“ — напомни си Ректора. След като усети това, докато летяха към Истанбул, той бе изпратил имейл до местния клон на Консорциума, за да предупреди, че може да се наложи да бъде измъкнат заедно с Ферис.

— Мислите ли, че ще тръгне да ни преследва? — попита Ферис.

— Сински ли? — Ректора кимна. — Убеден съм. Макар да подозирам, че в момента си има други грижи.

Качиха се в белия микробус и Ректора затършува в чувала за документите. Извади бейзболна шапка и си я нахлупи, но чак след като извади от нея малка бутилка малцово уиски „Хайланд Парк“.

„Тези момчета наистина са добри“.

Погледна кехлибарената течност и си каза, че е по-добре да изчака до утре. Но после си представи разтворимата торба на Зобрист и се запита какъв ли ще е утрешният ден.

„Наруших основно правило — помисли си. — Предадох клиент“.

Чувстваше се странно отнесен — знаеше, че през следващите дни светът ще бъде затрупан с новини за катастрофа, в която той е изиграл много значителна роля. „Това нямаше да се случи без мен“.

За първи път през живота си не гледаше на неведението като на морално превъзходство. Пръстите му отвинтиха капачката на бутилката.

„Поне си пийни — каза си той. — Така или иначе дните ти са преброени“.

Отпи дълга глътка и се наслади на разлялата се по гърлото му топлина.

Внезапно тъмнината бе прорязана от лъчите на прожектори. От всички страни замигаха сините светлини на полицейски коли.

Ректора се заоглежда трескаво… и замръзна.

„Няма изход“.

Докато въоръжените турски полицаи приближаваха автобуса с насочени напред автомати, Ректора отпи още глътка от чудесното уиски и покорно вдигна ръце над главата си.

Знаеше, че този път полицаите не са негови хора.

101.

Швейцарското консулство в Истанбул се намира на площад „Левент“ № 1 в лъскав ултрамодерен небостъргач. Фасадата от синьо стъкло прилича на някакъв футуристичен монолит на фона на древния град.