Читаем Àä полностью

Ако се съдеше по паническата размяна на реплики между хората от СЗО, явно мисията по овладяването на заразата се беше провалила. „Зобрист е изпълнил плана си — помисли си Ректора.

— И то благодарение на моята компания“.

Отвън властно звучащи гласове започнаха да викат на турски.

— Не отваряйте вратата! — каза Ректора на пилота.

Той спря и го изгледа.

— Защо?

— СЗО е международна подпомагаща организация — отвърна Ректора. — И този самолет е суверенна територия!

Пилотът поклати глава.

— Господине, този самолет е кацнал на турско летище и докато не напусне турското въздушно пространство, е подчинен на законите на страната.

Отиде до вратата и я отвори.

Двама униформени мъже погледнаха вътре. В строгите им очи нямаше нито капка мекота.

— Кой е капитанът на самолета? — попита единият със силен акцент.

— Аз — отвърна пилотът.

Полицаят му подаде два листа.

— Заповеди за арест. Тези двама пътници трябва да дойдат с нас.

Пилотът прегледа листата и се обърна към Ректора и Ферис.

— Обадете се на доктор Сински — каза му Ректора. — Ние сме тук на извънредна международна мисия.

Един от полицаите изгледа Ректора насмешливо.

— Доктор Елизабет Сински ли? Директорката на Световната здравна организация? Именно тя нареди да бъдете арестувани.

— Това е невъзможно — отвърна Ректора. — Господин Ферис и аз сме в Турция, за да помогнем на доктор Сински.

— В такъв случай явно не си вършите добре работата — каза вторият полицай. — Доктор Сински се свърза с нас и ви посочи като участници в биотерористичен заговор на турска територия.

— Извади белезници. — Идвате в управлението на разпит.

— Настоявам за адвокат! — извика Ректора.

След трийсет секунди той и Ферис бяха закопчани, свалени насила от самолета и грубо натикани на задната седалка на черен седан. Автомобилът потегли бързо по настилката до затънтен ъгъл на летището, където спря при телената ограда, която бе срязана и дръпната настрани, за да може да се мине. След като се озова от другата страна на оградата, колата продължи с друсане през прашно гробище за стари машинарии и спря пред стара сервизна постройка.

Двамата униформени слязоха, огледаха района, увериха се, че никой не ги е проследил, и съблякоха и захвърлиха полицейските си униформи. След това помогнаха на Ферис и Ректора да слязат от колата и махнаха белезниците им.

Ректора разтри китки и си помисли, че не би се чувствал добре в плен.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Заморская Русь
Заморская Русь

Книга эта среди многочисленных изданий стоит особняком. По широте охвата, по объему тщательно отобранного материала, по живости изложения и наглядности картин роман не имеет аналогов в постперестроечной сибирской литературе. Автор щедро разворачивает перед читателем историческое полотно: освоение русскими первопроходцами неизведанных земель на окраинах Иркутской губернии, к востоку от Камчатки. Это огромная территория, протяженностью в несколько тысяч километров, дикая и неприступная, словно затаившаяся, сберегающая свои богатства до срока. Тысячи, миллионы лет лежали богатства под спудом, и вот срок пришел! Как по мановению волшебной палочки двинулись народы в неизведанные земли, навстречу новой жизни, навстречу своей судьбе. Чудилось — там, за океаном, где всходит из вод морских солнце, ждет их необыкновенная жизнь. Двигались обозами по распутице, шли таежными тропами, качались на волнах морских, чтобы ступить на неприветливую, угрюмую землю, твердо стать на этой земле и навсегда остаться на ней.

Олег Васильевич Слободчиков

Роман, повесть / Историческая литература / Документальное
Я из огненной деревни…
Я из огненной деревни…

Из общего количества 9200 белорусских деревень, сожжённых гитлеровцами за годы Великой Отечественной войны, 4885 было уничтожено карателями. Полностью, со всеми жителями, убито 627 деревень, с частью населения — 4258.Осуществлялся расистский замысел истребления славянских народов — «Генеральный план "Ост"». «Если у меня спросят, — вещал фюрер фашистских каннибалов, — что я подразумеваю, говоря об уничтожении населения, я отвечу, что имею в виду уничтожение целых расовых единиц».Более 370 тысяч активных партизан, объединенных в 1255 отрядов, 70 тысяч подпольщиков — таков был ответ белорусского народа на расчеты «теоретиков» и «практиков» фашизма, ответ на то, что белорусы, мол, «наиболее безобидные» из всех славян… Полумиллионную армию фашистских убийц поглотила гневная земля Советской Белоруссии. Целые районы республики были недоступными для оккупантов. Наносились невиданные в истории войн одновременные партизанские удары по всем коммуникациям — «рельсовая война»!.. В тылу врага, на всей временно оккупированной территории СССР, фактически действовал «второй» фронт.В этой книге — рассказы о деревнях, которые были убиты, о районах, выжженных вместе с людьми. Но за судьбой этих деревень, этих людей нужно видеть и другое: сотни тысяч детей, женщин, престарелых и немощных жителей наших сел и городов, людей, которых спасала и спасла от истребления всенародная партизанская армия уводя их в леса, за линию фронта…

Алесь Адамович , Алесь Михайлович Адамович , Владимир Андреевич Колесник , Владимир Колесник , Янка Брыль

Биографии и Мемуары / Проза / Роман, повесть / Военная проза / Роман / Документальное