Адвокат в леглото

Наш се разсмя.

— Вуйчо Рей всъщност мрази баща ми. Клифорд Наш — каза го така, сякаш Стив трябваше да знае името. — Татко е преподавател в университета във Флорида. Геополитика. Световната корпоративна конспирация. Как военнопромишленият комплекс е завладял страната и хора като вуйчо Рей са просто банални слуги на злото, Адолф Айхмановци на нашето време.

— Семейните срещи сигурно са голям купон.

— Знаеш ли какво го мъчи най-много вуйчо Рей? Старецът ми е бял. Не стига, че е дърт левичар и хипи, което пуши трева, ами е и бял. Но ето кое е най-странното. Татко мисли като чернокож. Той се движеше с Хюи Нютон и Елдридж Кливър2. Когато бях малък, една година на обяда за Деня на благодарността старецът ми каза, че е по-черен от вуйчо Рей. Боже, само какъв скандал избухна заради това. Рей го нарече „розов псевдоинтелектуалец“, а баща ми „черен прислужник“. Започнаха да се бутат и удрят и накрая пуйката се озова на пода. С това роднинството приключи.

Наш замълча за миг. Вероятно си спомняше как вуйчо му и баща му са си разменяли обиди. След това започна да разказва на Стив какво се било случило снощи. Другият съучастник с джет — който се беше измъкнал заедно с делфините — била приятелката му.

„О! Жена.“

Стив не беше обърнал внимание. В тъмното, на стотина метра, в черния неопрен, нямаше как да разбере. Оказа се, че се казва Пешън3 Конърси. Стив се изгаври с Наш за името й, каза нещо от сорта дали не го е взела от някоя сапунка или от роман за Джеймс Бонд. Все едно да се казваш Пуси4 Галор или Мери Гуднайт5.

— Къде е тя сега?

Наш вдигна рамене.

— Опитах се да й звънна на мобилния оттук. Изключен е.

Много бързо, реши Стив. Или госпожица Пешън Конърси беше решила, че Наш ще й се обади от затвора, където обажданията се следят, или пък искаше да прекъсне всички връзки с него. Умно и в двата случая.

— Какво можеш да ми кажеш за нея? — попита Стив.

— Магистър по морска биология от университета „Розенстил“ в Маями. Миналото лято, докато всички останали били на стаж в Националната океанска и метеорологична служба, се цанила за екипаж на един кораб за лов на риба тон. Използвала скрита камера, за да заснеме нелегалния улов на делфини. По сто наведнъж били потапяни във водата и удавяни. Ако екипажът я бил спипал, никой не знае какво са щели да я направят. Как мога да не се влюбя в такава жена?

— Преди миналото лято беше ли ти вече приятелка?

Наш поклати глава.

— Свали ме, когато се върна в Маями. Чула с какво се занимавам. Искаше да се присъедини към ДОЖ.

— Значи двамата сте се разгорещили и сте се загрижили за спасяването на делфините в морето и на хамстерите в лабораториите и сте решили да предприемете нещо, след като сте се скъсали от чукане.

— Дай да не ставаме вулгарни! Не беше така. Пешън е по-радикална дори и от мен.

— Ами убитият? Ченгетата открили взетата от него кола под наем на паркинга на марината. Идентифицирали са го като Чарлс Сандърс, шофьорската му книжка е от Колорадо.

— Срещнахме се преди два месеца в един бар в Исламорада. Сандърс ме откри чрез общи приятели от Движението за освобождение на животните.

— Явно се запознаваш с доста хора по този начин.

— Сандърс си беше написал домашното. Знаеше, че се опитвам да потопя онзи китоловен кораб. И как бях унищожил ловните платформи в Глейдс и бях хвърлил бомби с боя в магазин за кожи в Ню Йорк.

— Ти си едноличен отряд за унищожение.

Наш явно го прие като комплимент.

— Имам поддръжници в братството.

Братство от кретени анархисти, помисли си Стив.

Сандърс си приписал заслугите за някои собствени мисии, продължи Наш. Запалването на токсикологична лаборатория на Западния бряг, в която използвали кучета за фармацевтични изследвания. Това било голяма работа за ДОЖ. Но преди да се появи, Наш и съмишлениците му, изобщо не били чували за него. Миришел на ченге или на информатор на ФБР. След което обаче Сандърс доказал, че го бива. Проникнали в лабораторията за изследвания на примати в Маратон, освободили маймуните и ги пуснали в Глейдс. Е, някои били премазани от колите по Оувърсис Хайуей.

— Пешън по-добре ли познаваше Сандърс от теб?

Наш поклати глава.

— Запознахме се по едно и също време.

— Тоест тя ти е казала така.

— Накъде биеш? Мислиш, че Пешън е познавала Сандърс и ме е излъгала ли?

— Откъде да знам? Тя е твоя приятелка.

— Далеч си от истината, Соломон. Пешън ме обича.

— И по какъв начин го показва? Като изчезва?

Наш не отговори, така че Стив продължи:

— С какво се занимаваше Сандърс, когато не спасяваше света?

— Със застраховки.

— Майтапиш се.

— Имаше пропуск. Главен оценител на някаква застрахователна компания.

— И ти му повярва?

— Не ме е интересувало особено. Но си прав. Не приличаше на застраховател. Як тип, над метър и осемдесет. Стотина килограма. Целият мускули. Страхотен плувец, може да е бил състезател на млади години.

— Как решихте тримата да ударите Делфинариума?

— Идеята не беше моя. Аз си бях запланувал една верига от магазини за домашни животни. Мислех да разбия витрините и да взема животните. Но Сандърс каза: „Дай нещо по-голямо“.

— И Пешън се съгласи с него?