Адвокат в леглото

— Те казват на Сандърс, че има и по-пряк начин. Да откраднат дресирани делфини. Но им трябва прикритие. Трябва да изглежда така, сякаш зад нападението стои Движението за освобождение на животните.

— И Сандърс хваща Наш за канарче? Това ли е теорията ти?

— Идеален план. Сандърс и другарчетата му могат да нападнат няколко увеселителни парка в страната и да обвинят за това откачените любители на животни. Това е било първото нападение, но работата тотално се е прецакала.

Виктория отпиваше от чая си.

Стив чакаше.

Един ибис с извита човка се присъедини към жеравите в соленото езеро и опитите им да си намерят нещо за вечеря.

Виктория отпи още глътка и каза:

— Мисля, че може да си прав.

— Да! Знаех си. Знаех си, че ще откликнеш на разума и логиката. Винаги го правиш.

— Клиентът ти не е подозирал нищо, нали?

— Да. Наш си е мислил, че ще пуснат делфините на свобода. Щеше да се спече здраво, ако знаеше, че искат да ги превърнат във войници.

— Не че има значение и да е знаел — Виктория остави чашата и попи устните си. — Фактът, че съучастниците му са извършвали друго престъпление, не променя нищо. Независимо от неговите или техните мотиви, Наш е извършил углавно престъпление, Стив. Грабеж. В хода на извършването на углавното престъпление Сандърс е убит. Така че дори да докажеш пред съдебните заседатели всичко, което каза току-що, пак не можеш да го защитиш. Клиентът ти си остава виновен.

30. Без думи

„Законите на Соломон:

9. Бъди уверен, без да се перчиш. Усмихвай се, без да се хилиш. Колкото и безнадеждно да е делото, никога не позволявай на съдебните заседатели да видят страха ти.“

Стив седеше на масата на защитата, прегърбен и намръщен, пренебрегнал напълно собствените си правила за държане в съда. Беше учил Виктория, че съдебният защитник трябва винаги да излъчва увереност.

„Това е твоята съдебна зала. Не на съдията. Не на съдебните заседатели. Не на хъркащия съдебен пристав. Дай на всички да разберат, че ти командваш тук.“

Виктория изнесе встъпителната си пледоария вещо и спокойно. Явно си беше научила урока.

Правеше това, което Стив всъщност очакваше. Без превземки, без важничене. Държеше се солидно и подобаващо на прокурор. Започна с прочитането на обвинителния акт. Прокурорите често го правеха. Официалният език сякаш убеждаваше съдебните заседатели, че самият Зевс е повдигнал обвиненията.

— Висшите съдебни заседатели на щат Флорида, призовани според закона, избрани и положили клетва да се произнесат справедливо…

Стив за миг се замисли за един стар трик.

„Това е само лист хартия, хора.“

После щеше да скъса обвинителния акт на две. Но Виктория щеше да е подготвена за този номер. Беше го виждала.

— Ще ви запозная накратко с доказателствата — каза Виктория на съдебните заседатели. — Но преди да го направя, искам да ви покажа една снимка.

Вдигна дъската и я постави пред съдебните заседатели. Снимка в близък план на Сандърс с бялата му униформа. Красив. Здрав. Още жив.

„Добър ход, Вик.“

Винаги й беше казвал да хуманизира клиентите си. Сега, тъй като технически погледнато клиент й беше щат Флорида, искаше съдебните заседатели да го свържат с покойния Чък Сандърс.

— Това е заместник-командир Чарлс Сандърс — продължи Виктория. — Израснал е в малко градче в Южна Каролина и през лятото е работел като спасител. Спечелил е стипендия за плуване в колежа във Вандербилт и се е записал в Тренировъчния корпус за запасни офицери, защото е искал да служи на страната си. Във флота е издържал на най-суровото обучение, известно в армията, и е станал „тюлен“. Награден като герой заради участието си в Пустинна буря, той…

Стив я изключи и започна да наблюдава съдебните заседатели. И дванайсетимата слушаха като приковани. На Виктория й идваше отвътре. Поведение и присъствие. Нямаше нужда да я слушаш какво говори. Достатъчно бе да я погледнеш с двуредното й сако и пола в тон, която стигаше точно до средата на коляното й. Тънко кафяво райе, широки ревери! Гучи или Прада, или Фенди. Някой от италианските дизайнери — не можеше да ги различава. Виктория изглеждаше страхотно, каквото и да облечеше. Умна, стилна и секси.

В този миг Стив усети две противоположни чувства. Отчаяние от това, че знаеше, че ще загуби делото, и море от топлина, океан от любов към жената, която щеше да го срази.

— Сега Чарлс Сандърс е мъртъв — продължаваше Виктория. — Убит в резултат на престъпление, извършено от подсъдимия Джералд Наш.

Тя посочи към масата на защитата, раираната й ръка не трепваше, лакираните й нокти проблясваха.

Съдебните заседатели се извърнаха към Наш, който се намръщи и се размърда на стола си. С костюма, който му седеше като чужд, и лошо вързаната вратовръзка той не би могъл да изглежда по-виновен дори ако имаше пяна на устата и виеше към луната.

Виктория гладко премина към обсъждане на елементите на престъплението, като точно описа как действията на Наш са повлияли на останалите.