Адвокат в леглото

Шест минути по-късно доктор Мей Линг бръкна в шкафа с папките и подаде на Стив неговата. Не му отне много време да намери това, което търсеше. От вътрешната страна на папката беше защипана визитка.

Констанс Шепърсън. Специален агент. Федерално бюро за разследване.

— Сега доволен ли си? — попита Мей.

— Каза ли ти защо ФБР се намесва в щатско дело за убийство?

— Каза ми, че разследва. Нищо повече.

— Констанс Шепърсън — каза Стив, сякаш името можеше да му подскаже нещо. — Какво друго можеш да ми кажеш за нея?

— От младите е. Знаеш ги какви са. Пълни с ентусиазъм, докато не ги преместят в Мисула или Рапид Сити.

— Кони Шепърсън — повтори Боби.

Стив го погледна.

— Констанс. Кони. Какво значение има, хлапе?

— Никакво. Вероятно приятелите й я наричат Кони.

— Да, вероятно. И какво от това?

— „Кони Шепърсън“ е анаграма на „Пешън Конърси“.

33. Тренировка

— Това значи ли, че днеска няма да можем да потренираме? — попита Боби.

— Напротив. Ще потренираме върху замаха — отвърна му Стив. — Трябва да замахнеш с цяла ръка, за да си помислят, че идва права топка.

Бяха в мустанга на Стив и се движеха надолу по „Саут Дикси Хайуей“ към „Коконът Гроув“.

— Няма ли да търсим агентката на ФБР? — попита Боби.

— В правата топка всичко опира до сила. Промяната на скоростта е измама. Обичам промените.

— Вуйчо Стив. Ами Кони Шепърсън?

— Сега ще се погрижим и за това.

Стив вдигна мобилния си телефон. Отне му малко време, докато се оправи с автоматизираното меню на местното подразделение на ФБР, но най-накрая успя да се свърже, с когото трябва, тоест с дежурния оператор.

— Агент Констанс Шепърсън, ако обичате? — каза Стив.

— Бюрото не работи днес, сър.

— Похитителите и банковите обирджии знаят ли го?

— Желаете ли да оставите съобщение, сър?

— Казвам се Стивън Соломон. Знам, че имате номера за спешна връзка с всичките си агенти. Затова, моля ви, свържете се незабавно с агент Шепърсън. Кажете й, че я каня на едно питие в шест часа в „Ръсти Пеликан“ на морската магистрала. Аз черпя.

— На среща ли каните агент Шепърсън, сър?

— В общи линии. Моля също така да й предадете, че ако не дойде, ще й изпратя съдебна призовка да се яви в съда, за да даде свидетелски показания по делото на Наш на открито заседание и повече никога няма да може да работи под прикритие в този град.

— Има ли още нещо, сър?

— Перуката и слънчевите й очила са у мен.

Стив затвори телефона и смигна на Боби.

— Може ли и аз да дойда, вуйчо Стив?

— Не. След тренировката искам да си починеш. Имаш мач утре.

— Не се иска кой знае каква енергия да стоиш отстрани на полето.

— Утре ще подаваш, хлапе.

— Треньорът знае ли го?

— Не. Но ще говоря с него.

— Да бе.

— Трябва да ми имаш доверие, Боби. За всичко. Днес в шест часа ще разреша делото на Наш. А утре, когато „Нападателите“ от Първа баптистка църква излязат на игрището, ти ще подаваш.

34. Провокаторът

Слънцето се спусна към Евърглейдс и оцвети ивицата облаци с цвят на узрял нар. Неподвижната вода на Бискейн Бей проблясваше като диаманти. Щеше да е прекрасна вечер, ако не се налагаше да заплашва агент на ФБР, докато пиеха коктейли.

„Ръсти Пеликан“ се намираше на северната страна на водната магистрала Рикънбекър, на половината път между континента и остров Кий Бискейн. Стив пристигна по-рано, паркира мустанга на паркинга на ресторанта, мина през тропическата алея над изкуствен водопад и влезе в заведението — капан за туристи с непретенциозна кухня, но удивителна гледка към очертанията на Маями от другата страна на Залива. Веднъж беше горяло и няколко пъти го бяха отвявали урагани. Но също като чаеното дърво, отсечеш го, а то пак пораства.

Стив избра мястото на срещата както заради гледката, така и поради факта, че агент Шепърсън нямаше да го застреля на толкова оживено място. Сега седеше под вентилатора на тавана, наслаждаваше се на текилата си и гледаше ветроходната регата през френските прозорци.

Чудеше се дали ще се появи.

Пешън Конърси.

Активна защитничка на правата на животните. Приятелка на обречения Джералд Наш.

Констанс Шепърсън.

Агент на ФБР. Действащ под прикритие. Подстрекателка. И…

Коя беше точната дума?

Провокатор.

Стив беше на втората текила, когато някой се появи зад него.

— Господин Соломон.

Висока, страхотна осанка, атлетична фигура. Брюнетка с готина прическа, ала Дороти Хамил. Синя дънкова пола на бели райета и бял потник със сини презрамки. Чантата беше сламена и достатъчно голяма, за да побере пистолет, но не чак толкова, че да я забави, ако побегне. Тя се настани на стола от отсрещната страна на масата.

— Не знам как да те наричам — каза Стив. — Пешън, Констанс или Кони?

— Агент Шепърсън.

— Не можах да те огледам добре на джета онази нощ. Но беше ти, агент Шепърсън.

— Бях по служба. Вече го знаеш.

— Проникнала си в Движението за освобождение на животните, без да знаеш в какво се забъркваш.

— В началото. Но когато се появи Сандърс, го проверихме. Открихме връзката с „Хардкасъл“ и разследването се разрасна.