Адвокат в леглото

Крейндлър ги погледна недоверчиво и на Стив му се прииска да му фрасне един в ченето.

— Добре де, дори да е така. Но правилата са си правила.

— Като кашерните правила? — попита Виктория. — Как им се викаше?

— Кашрут, госпожице Лорд. Това ми е работата. „Кашерно месо Крейндлър“.

— Моята работа е да налагам закона, поне докато не си върна значката утре. Знаете ли, че предлагането на некашерна храна за кашерна се смята за измама?

— Как смеете!

— Една дума да кажа и щатската прокуратура веднага ще започне разследване.

— Това е абсурдно. Не съм продал и един милиграм трейф29 в живота си.

— Тогава разследването ще покаже, че сте чист. След два или три месеца.

Стив се разсмя.

— Това са много развалени гърди.

— Госпожице Лорд, никога не съм очаквал такова нещо от вас.

— Аз също — каза Стив. — Вик, ти си страхотна. Ти си изключителна. Ти си…

— Изнудвачка! — изпуши Крейндлър.

— Дай на Боби да хвърля само в два ининга — предложи тя.

— По толкова е разрешено! Такива са правилата!

— Добре. Значи се разбрахме. И, разбира се, утре ще съм толкова заета, че няма да имам време да започвам ново разследване.

Лицето на Крейндлър придоби цвета на борш.

— Проявявате голяма хуцпа30, госпожице — и въздъхна толкова тежко, че двойната му брадичка се разтресе.

Боби направи няколко хвърляния за разгрявка. Чарли Ноавоно, предателят, го гледаше от игрището.

„Съсредоточи се — каза си Боби. — Дръж топката под контрол. Помни всичко, на което те е учил вуйчо Стив. Представи си кръг, когато искаш да хвърлиш, и боядисай всичко останало в черно. Не виждаш батсмана, не виждаш нищо друго, освен кръга.“

Чарли Ноавоно зае позиция и застана върху плочата, предизвикваше Боби да метне вътре. Насочи бухалката си към позицията на питчъра, сякаш се прицелваше с пушка. „Право в теб, умнико.“

Боби се извърна към трибуните. Вуйчо Стив и Виктория се бяха настанили един до друг, раменете им се допираха. Кимна, за да покаже, че е добре. Нямаше да се напикае в гащите само защото Чарли Ноавоно Лайното го заплашваше с бухалката.

Зад плочата кетчърът Мигел Хуарес му даде знак за права топка вътре. Боби се съсредоточи, нарисува кръга точно под ръцете на Ноавоно, опита се да измести кретена от плочата.

Извъртя се, ритна високо и запрати топката с ръката напред. Мълниеносната права топка се заби със силно туп! в ръкавицата на Мигел и звукът отекна на игрището. Ноавоно политна назад, сащисан от скоростта на мятането.

— Бол! — провикна се реферът.

— Ако ме удариш, ще те убия! — изръмжа Ноавоно.

Боби присви рамене, сякаш не му пукаше.

Приклекнал, Мигел му показа два пръста — висока топка. Треньор Крейндлър не искаше момчетата да хвърлят топки с високи параболи, но нямаше какво да направи.

Боби хвана топката с три пръста и извъртя рязко китка в момента на хвърлянето. Топката уж полетя вътре и Ноавоно отново направи крачка назад и присви колене. Но този път тя падна над плочата.

— Страйк! — извика реферът.

Ноавоно изглеждаше притеснен. Дръпна се като страхливец.

Боби вече действаше бързо. Още една права топка. Точно над плочата. Топката вече беше тупнала в ръкавицата на Мигел, докато Ноавоно понечи да замахне.

— Страйк!

Ноавоно беше като ошашавен. Дръпна се още по-назад и запъна крак в земята. Мигел даде знак за висока топка във външния ъгъл. Боби поклати глава. Искаше сила срещу сила. Силна права топка срещу силен батсман. На юмрука с юмрук. Не се страхуваше.

— Право към теб, Ноавоно — провикна се Боби.

— А? — Лайното го зяпна.

— Права топка право към теб!

Казваше какво следва, та този кретен да знае, предизвикваше го по мъжки.

Боби прокара два пръста по шевовете и сложи палеца си под топката. Изви се, вдигна и двата си лакътя на нивото на раменете. Направи крачка назад, извъртя се и замахна с все сила напред.

Куршум, на нивото на кръста.

Замахът на Ноавоно беше мощен, но закъснял — и го извади от равновесие. Краката му се оплетоха и той се просна на земята.

Мигел извика: „Уау!“, когато топката тупна в ръкавицата му.

— Страйк! — реферът вдигна юмрук. — Ти си вън.

Ноавоно се изправи, изтупа панталоните си и се повлече към резервната скамейка, без изобщо да отвърне на погледа на Боби.

Боби си оправи панталоните, прекара пръсти по дюкяна и се изплю на земята. Искаше му се да има тютюн за дъвчене или поне дъвка.

„Аз съм питчър. Истински питчър.“

Обърна се към вуйчо Стив и Виктория и им намигна. Двамата му се усмихнаха, без да правят нищо смущаващо като например да скачат и да крещят. Умът на Боби се разсея само за миг, докато се чудеше дали ще отидат в „Уип енд Дип“ да хапнат по един ментов сладолед с шоколадови парченца след мача. После вторият батсман притеснено се приближи до плочата и Боби се обърна към Мигел да му даде знак.

На трибуните Стив и Виктория си стискаха ръцете.

— Това сълза ли е в ъгълчето на окото ти? — попита Виктория.

— Вятърът.

— Трийсет градуса е и е влажно като мокра кърпа. Няма дори полъх.

Стив се насили да не заподскача, когато Боби отстрани Чарли Ноавоно. Беше казал на Боби как да се сдържа и възнамеряваше да последва собствения си съвет.