Адвокат в леглото

Мобилният на Стив беше подгизнал, затова той взе телефона на Виктория и с помощта на Пинчър успя да се свърже със затвора.

— Адвокатът ти иска да говори с теб, но първо трябва да ти се извиня — каза Пинчър, когато го свързаха с Джералд Наш. — Съжалявам, че те обвиних в убийство. Но за мен си оставаш конски задник, и ти, и баща ти.

Извинението явно беше прието. Пинчър изпука с кокалчета и подаде телефона на Стив.

— Добра новина, Джералд — каза Стив. — Ще те пуснат до няколко часа, така че искам да ти пожелая всичко хубаво.

— Благодаря, човече. Голяма работа си.

— По принцип бих дошъл да ти помогна с бумащината, но имам по-важен ангажимент. Така че, ако нямаш нищо против…

— Всичко е наред, Соломон.

— Имаш ли планове, Джералд?

— Тръгвам към Дания, колкото се може по-бързо.

— Дания ли?

— Повечето ферми за норки се намират там. Чака ме много работа.

— Умната, Джералд.

— Я кажи, Пешън при теб ли е?

— Агент Шепърсън ли? Да, но в момента е малко заета.

— Кажи й, че не й се сърдя. Ако иска, да дойде в Дания…

Стив се сбогува и отиде да види Боби, който бе готов да се занася с всяко ченге, което проявеше интерес. Виктория се приближи, прегърна Стив и му прошепна:

— Беше прав този път, любими.

— Имах предчувствие за Гризби. Версията му изобщо не звучеше правдоподобно. Радвам се, че спасихме приятелите на Боби.

— Хареса ли ти да си срещу мен в съда? Май ти беше забавно да ме дразниш.

— Е, наистина ме поразгорещи. Та като стана дума за това, знаеш ли от колко отдавна не сме…

— След мача на Боби днес. Става ли?

— Мачът! Боже, колко е часът?

Преди Виктория да успее да му отговори, Стив мерна Констанс Шепърсън насред минян27 от федерални.

— Агент Шепърсън! Спешен случай!

— Сега пък какво? — тросна се тя.

— Имаме нужда от хеликоптера ти.

43. Да играеш бейзбол

Има много начини да стигнеш за мач от Лигата на неделните училища в Кендал. Най-лесният е да караш по „Дикси Хайуей“. Може и с метрото, ако си вземеш и велосипед за последната отсечка на пътя.

Но днес Боби, Стив и Виктория използваха хеликоптер на ФБР. Чопърът ги превози от Кий Бискейн през залива до „Коконът Гроув“. Боби мълчаливо наблюдаваше спокойната тюркоазна вода на светлината на утринното слънце. Погледът му беше зареян. Със сигурност не си мислеше за бейзбол.

— Ще са добре, хлапе — рече Стив.

— Знам.

— Ще ходим често до Кий Ларго. Когато идват деца от болницата, ти ще ги запознаваш с Мисти и Спънки.

— Мога ли да уча децата да говорят делфински?

— И още как!

Водата под тях беше плитка и чиста, кафяви морски водорасли се люлееха под повърхността.

— Съжалявам за всички неща, които ти наговорих, вуйчо Стив.

— Какви неща?

Боби присви рамене. Хеликоптерът мина над брега на „Коконът Гроув“ — летеше на банановите палми покрай Главната магистрала.

— Ами дето ти казах, че не ти пука за Спънки и Мисти.

— Няма проблем, хлапе. Беше разстроен.

— Да. Но това не е извинение. Беше изключително… — направи пауза, за да потърси точната дума — … незряло от моя страна.

— Ти си Соломон. Нормално е да се държиш незряло от време на време. А сега готов ли си да заемеш мястото на питчъра.

— Треньор Крейндлър няма да ми даде да подавам в истински мач.

— Ще видим.

Хеликоптерът кацна в съседния парк на „Морнингсайд Драйв“. Чакаше ги полицейска кола, която откара Боби до дома им на „Къмкуот Авеню“. Той си облече екипа на „Рисовете“ от Бет Ам, взе си ръкавицата и шпайковете и ченгетата го върнаха при хеликоптера. Издигнаха се отново и след седем минути чопърът с емблемата на ФБР се приземи до игрището, където „Рисовете“ и „Нападателите“ довършваха загрявката.

„На това му викам аз появяване“, помисли Стив.

Боби, Стив и Виктория изскочиха навън.

— Върви да загрееш ръката, с която ще мяташ — каза Стив на Боби и той се втурна към съотборниците си.

Треньорът Айра Крейндлър се затича, поклащайки се като патка, от треньорската скамейка и размаха ръце.

— Какво означава това? — извика запъхтяно от втора база.

— Водим началния ти питчър — Стив вдигна палец към пилота и хеликоптерът на ФБР се издигна.

Крейндлър държеше ярмулката си с ръце, за да не му я отвеят перките.

— Забрави, Соломон. Днес си имам достатъчно проблеми.

И тикна списъка с участниците в ръката на Стив. На първо място сред батсманите на „Нападателите“ от Първа баптистка се мъдреше името на Чарли Ноавоно.

— Чарли е отишъл при „Нападателите“? — възкликна Стив. — Не разбирам.

— Тоя разглезен момзер28 смени отборите. Каза, че търсачите на нови таланти от „Гъливър“ и „Рансъм“ ще го забележат повече, ако играе в по-добрия отбор.

— Долно копеленце! — съгласи се Стив.

— Така че забрави Робърт да е питчър. Топката, която Ноавоно му удари на тренировка, още не е паднала на земята. Освен това Робърт пропусна загрявката, а ти знаеш правилата ми. Който закъснява, не играе.

Виктория се намеси по обичайния си любезен начин.

— Господин Крейндлър, не можете ли да направите изключение? Боби прекара невероятно тежка нощ.

— Да, Крейндлър — рече Стив. — Докато ти си кълцал дроб, той хвана убиец и две отрепки и спаси живота на два делфина.