Африканерът

— Чувал съм за него! Бил един от най-дръзките африканери и се боял от тълпа кафри също толкова малко както от лъва или носорога. Но ще видим! Той е дясната ръка на Питер Ойс, който се въоръжава срещу зулуския вожд Дингаан. Ние не бива да му позволим да победи. С поръчението, което имам в ръцете си от губернатора, ще ми бъде лесно да го погубя. Харесали ми момичето, ще бъде мое, така стоят нещата!

Двамата англичани продължиха пътя си мълчаливо.

Джон Хоблин се оказа прав. Още не бе минало половин час и от равнината се издигнаха ниските постройки на усамотено холандско поселище. Беше Клаарфонтайн.

Няколко огромни ловни кучета поздравиха пришълците с яростен лай. Една изключително чисто облечена жена излезе от вратата и успокои животните, при което очите й измерваха непознатите с недоверчив поглед.

— Вие сте навярно майката на Пит ван Холмен? — попита Рафли.

— Да — отговори тя просто и късо.

— Той вкъщи ли си е?

— Не.

— Къде може да го намери човек?

— На лов е. Издирва един леопард, който напада стадата ни.

— Кой е с него?

— Сам е.

— Кога ще се върне?

— Не зная точно. До утре със сигурност.

— В такъв случай ще останем. Трябва да говорим с него.

Слезе без всякакви формалности от коня, предаде го на придружителя си и пристъпи в къщата. Плантаторът умее да се възползва от закона за гостоприемството без големи предисловия. Когато влезе в стаята, едно младо момиче понечи свенливо да я напусне. Той й хвърли един бърз поглед и веднага я улови за ръката.

— Стой, малката! Защо искаш толкова бързо да изчезнеш? Няма защо да се страхуваш от непристойности от моя страна!

Тя опита да се освободи и когато това не й се удаде, вдигна умолително големите тъмни очи към господарката си.

— Как е името ви, господине? — попита.

— Рафли.

— Е, добре, мистър Рафли, оставете детето ми на мира. Вие сте мой гост, а тя трябва да се потруди в кухнята за вас.

— Няма ли да е по-добре вие самата да го сторите, юфрау Ван Холмен?

Направи опит да придърпа момичето към себе си, ала стопанката застана с едрата си холандска снага между тях.

— Почакайте с мнението си, докато ви попитам, сър! Ханийе ще отиде в кухнята, така казах и така ще стане!

В следващия миг момичето беше изчезнало.

Ханийе, както бе наречена от бурската жена, можеше да привлече вниманието дори на мъж, безразличен към другия пол. Вярно, жените на кафрите са най-вече дребни, занемарени и невзрачни, че даже и грозни, но има няколко племена, които са се прославили с красотата на жените и момичетата си. Ханийе вероятно произхождаше от някое от тях. Простото зеландско облекло, което носеше, много добре подчертаваше физическите й достойнства.

Англичанинът я беше проследил със светнал поглед. Сега се обърна към строгата жена:

— Купили ли сте момичето, юфрау?

— Не. Бурът — Бог да благослови възпоминанието му! — я намери в пустинята. Двама мъртъвци лежали край нея — един мъж и една жена. Доведе детето в Клаарфонтайн и тук то бе възпитавано заедно с нашия син Пит.

— Значи не знаете произхода й?

— Знаем го. Когато Панда, вождът на зулу, бил преследван от брат си Дингаан, предал своята жена и детето си на един довереник, който трябвало да ги скрие в Калахари. Те намерили извора затрупан и окаяно загинали, а детето бе нашата Ханийе. Когато веднъж пренощува в Клаарфонтайн, Панда го разпозна.

— Защо не си го взе?

— Вече нямаше родина, а Ханийе не искаше да ни напусне.

— Тъй! Значи си имате работа с Панда, най-големия враг на английското правителство? — попита сър Рафли дебнещо.

Жената го погледна неустрашимо в лицето.

— Нещо против него ли имате, сър? Който стъпи под покрива на един бур, има право на храна и отдих, такъв е бил обичаят, такъв е и сега, такъв ще остане и занапред. Или трябва да ви отпратя?

— Продавате ли момичето, юфрау? — попита той, избягвайки отговора. — Бих я отвел утре със себе си срещу една прилична сума.

— Да я продавам? Не, сър, на никаква цена. Тя стана мое дете и скоро ще стане жена на сина ми. Бурите от Клаарфонтайн никога не са търгували с човешка плът!

Заряза го и отиде в кухнята. Той се ухили подигравателно, напусна стаята, зави край надълго разпрострялата се постройка и пристъпи към извора, от чиято бистра вода имението беше получило своето име. Там завари Джон Хоблин да пои жадните коне.

— Е, сър, видяхте ли момичето?

— Да.

— И хареса ли ви?

— Трябва да я имам, да я взема със себе си!

— Кога?

— Сега, веднага!

— Сега… веднага?

— Да, защото точно сега ще е най-лесно. Тя е дъщеря на Панда.

— Дъщеря на Пан… Панда? Възможно ли е, сър? Какво ли ще каже Дингаан, ако го научи!

— Той ще го научи, а ние ще извлечем големи изгоди от това. Ти каза, че бил заел проходите, за да се нахвърли върху бурите.

— Така е, знам го със сигурност.

— Дотам има само половин ден път. Ще издържат ли конете ездата?

— Определено, те са още доста бодри, сър!

— Пит ван Холмен е на лов. Забеляза ли някаква прислуга?

— Не. Хората трябва да са при стадата.