Аленото цвете и бялото

Странно, нали? При това не сте чули и половината, ако се вярва на останалите проститутки. Шугър знае да чете и пише, но нещата не стигат дотук — на нея четенето и писането действително й доставят удоволствие. Качествата й на любовница може да се легендарни сред светските мъже, но репутацията й в онези кръгове не може да се сравнява с името, което си е изградила сред колежките си — наричат я „оная, дето чете всички книги“. Хем не евтини романчета — дебели книги с толкова страници, че и най-умното момиче сред обитателките на Чърч Лейн не би могло да се надява да изчете някоя от тях до края.

„Ще окьоравееш, да знаеш“ — все повтарят посестримите й. Питат я също: „Никога ли не ти се случва да си кажеш — стига толкова, тази ще ми е последната книга?“ Но на Шугър книгите никога не й стигат. Откакто се пренесе в Уест Енд, Шугър често прекосява Хайд Парк, минава моста над езерото и отива в Найтсбридж, за да посети двете елегантни сгради в джорджиански стил на Тревър Скуеър, които може и да приличат на луксозни публични домове, но всъщност принадлежат на обществената библиотека. На всичкото отгоре купува вестници и списания, и то такива, в които няма никакви картинки, дори и тези, на които пише, че са само за господа.

Въпреки всичко най-много пари дава за дрехи. Дори по стандартите в Уест Енд тоалетите на Шугър са забележителни — а сред мизерията на Чърч Стрийт бяха направо зашеметяващи. Вместо да купи някой захвърлен тоалет на втора ръка от битпазара на Петикоут Лейн, или поне някоя прилична имитация на елегантна и модна рокля от евтините магазинчета в Сохо, тя пести и последното пени, докато успее да си купи дреха, която създава впечатлението, че най-прочутата дамска шивачка я е правила специално за нея. Такива илюзии, макар да се продават в универсалните магазини, не са никак евтини. Самите имена на платовете — левантинско букле, гофриран сатен, алжерина, цветовете им — светъл гранат, опушен нефрит — звучат толкова екзотично, че другите уличници подбелват очи само като слушат обясненията на Шугър.

— Как може да си даваш толкова труд — бе казала веднъж една от тях, — за дрехи, които се свалят след пет минути, и мъжете тъпчат отгоре им?

Само че мъжете, които идват при Шугър, остават в стаята й много по-дълго от пет минути. Някои от тях стоят с часове, а когато Шугър излезе от стаята, създава впечатление, че изобщо не се е събличала. Какво прави с тях вътре наистина?

— Разговаряме — отвръща тя на всеки, който се осмели да й зададе този въпрос. Дразнещ отговор, съпроводен с мрачна усмивка, но той не се покрива напълно с истината. Избере ли си мъж, Шугър е готова на всичко. Ако искат традиционен секс, тя не възразява, макар че аналният и оралният са за предпочитане — по-чисто е, пък и не береш страхове за нежелана бременност. Гласът й си остана леко хрипкав, след като един от малцината клиенти, когото не бе успяла да задоволи напълно, притисна острието на ножа си прекалено дълбоко в гърлото й. Тогава беше петнайсетгодишна.

Но това, което Шугър предлага на клиентите си, не е покорно приемане на всяка перверзия. Покорността и покварата са евтина стока. Всяка беззъба вещица е готова да направи всичко, което мъжът поиска от нея — само срещу няколко пенса за джин. Шугър е толкова ценна, защото е способна на всичко, което би сторила най-отчаяната и долна уличница, и през цялото време от устата й няма да слезе детински невинната усмивка. Най-ценната рядкост в професията на Шугър е момиче с вид на девственица, което е способно да потъне в помийната яма на покварата и да изплува, ухаейки на рози, с все същия дружелюбен поглед на кокер-шпаньол, с усмивка, сияйна като опрощение на греховете. Мъжете се връщат при нея отново и отново, търсят я по име, убедени, че слабостта й към предпочитания от тях порок се равнява на тяхната; а другите проститутки само клатят глави в неволно възхищение, като наблюдават как Шугър оплита клиентите си.

Ако някоя от тях проявява неприязън, Шугър прави всичко възможно да я очарова. Тогава й идва на помощ невероятната й памет — тя като че ли е в състояние да си припомни всяка подробност, която някой някога е споделил с нея. „Как се справя сестра ти в Австралия?“ пита тя стара позната, с която не са се срещали от една година. „Онзи тип, О’Съливан от Бризбейн, ожени ли се за нея?“ Очите й преливат от искрена загриженост, или нещо, което толкова наподобява загриженост, че и най-суровата уличница се трогва.

Забележителната памет на Шугър й помага и по отношение на мъжете. Разправят, че музиката укротява и най-жестокия звяр, но Шугър е открила друг метод да умиротворява всеки грубиян: припомня си ясно мнението му за профсъюзите, или за неоспоримите предимства на черното енфие пред кафявото.

— Разбира се, че ви помня! — заявява тя на отвратителния орангутан, който преди две години бе извивал така жестоко зърната на гърдите й, че тя едва не припадна от болка. — Нали вие бяхте джентълменът, който ми обясни, че пожарът на Тули Стрийт е дело на руски евреи-царисти?