Algoritam

— Не, чакайте, тръгва по «Алма» — каза мъжът отзад. — Но продължава към Пало Алто.

Отбиха от «Сан Антонио» и тръгнаха към изхода.

Какво по дяволите ставаше? Защо Алекс не си изключеше пак телефона?

Защото караше. Боже, мислеше си, че не могат да го засекат, ако се движи ли? Бен се опита да овладее гнева си. Откъде можеше да знае Алекс. Това не беше неговият свят. Но, дявол да го вземе, щяха да го изненадат, да го принудят да отбие встрани на пътя и да го вкарат във вана… Ако беше планирал нещо, ако имаше някаква тактика за гаража, нямаше да му дадат възможност да я осъществи.

Тръгнаха на запад по «Алма», с по две платна в двете посоки. Движението на обед не беше натоварено, но имаше достатъчно коли, зад които да се скрият и да проследят незабелязано някого, дори и той да няма навика да гледа за опашки, какъвто определено беше случаят с Алекс.

— Това той ли е? — попита шофьорът.

Бен се наведе наляво и погледна през предното стъкло, сърцето му заби лудо. Приличаше на колата на Алекс, но не беше сигурен.

— Приближи се малко — рече Хорт. — Още малко.

Регистрационната табела се показа. Бен позна номера точно когато Хорт рече:

— Той е. Дръпни се назад. Остави няколко коли помежду ни.

Тупкането в гърдите на Бен се усили. Усети прилив на адреналин. Напрегна бедрата, прасците и пръстите си. Погледна надясно, наляво, напред, прецени разстоянието, пресметна шансовете. Щеше му се да завърти глава, но не го направи. Не искаше да показва никакъв признак на неподчинение.

Единствената надежда, която виждаше, беше да ги разбие, когато тръгнат да отвличат Алекс. Ако брат му видеше, че нямат намерение да преговарят, може би щеше да разбере, че единствената му надежда е да разпространи «Обсидиан». Ако успееше да се измъкне, ако се досетеше, ако го разпространеше… Мили боже, помисли си Бен. Никога не се бе опитвал да изпълни план, съставен изцяло от толкова ако, може би и вероятно.

Последваха Алекс по «Адисън», идилична улица с идеално поддържани бунгала. Алекс намали, за да влезе в кръговото на «Брайънт». Хорт нареди:

— Хванете го!

Шофьорът даде газ и влезе по посока на часовника в кръга, ускори и се изравни с Алекс от другата страна на улицата. Врътна волана рязко надясно и се удари в колата му. Чу се стържене на метал, беемвето изскочи на тротоара и се заби право в едно дърво. Шофьорът удари спирачки и спряха пред мястото, където се беше ударил Алекс.

Шофьорът натисна едно копче и плъзгащата се врата от страната на пасажера се отвори. Мъжът зад Бен мина покрай него и се наведе да скочи. С едно плавно движение Бен се извъртя на седалката си, заби тила и врата си в облегалката на седалката, сви колене до лицето си и заби пети под кръста на мъжа. Онзи извика и излетя през вратата, като си удари лицето в рамката отгоре.

Бен използва засилката от ритника, за да скочи на крака. Излетя през отворената врата, приземи се с рамото напред и се претърколи настрани. Вдигна колене и провря белезниците под задника си. Изправи крака и ги наведе назад, като провря белезниците зад коленете и зад прасците…

От вана се разнесоха викове. Чу как се отваря врата. Давай, давай…

Веригата се заклещи на токовете му. Той заизвива бясно крака и промуши китките си напред с всичка сила. Белезниците се забиха дълбоко в плътта му, помисли си, че няма да успее да извади ръцете си, и тогава веригата мина над кубинките му.

Понечи да се изправи на крака, но някой го сграбчи за косата. Усети удара с коляно навреме, успя да завърти глава и да се предпази с ръце. Ударът се стовари, но Бен избегна най-лошото. Опита да се изправи, но мъжът го беше сграбчил за косата и я извиваше, дърпайки главата му надолу. Виждаше само асфалта и чифт крака. Единият от краката се сви, подготвяйки се за нов ритник с коляно. Майната му! Бен вдигна ръце и заби юмруци с палците нагоре в топките му.

Мъжът изрева и разхлаби хватката си. Бен завъртя рязко глава и се отскубна. Беше другият от задната седалка. Опита да се приближи и Бен замахна с две ръце, искаше да преметне белезниците през врата му, но вместо това го улучи в зъбите.

Сара беше изскочила от вана, ръцете ѝ бяха още вързани отзад. Погледна към Бен.

— Бягай! — извика той.

Мъжът изби ръцете на Бен встрани и мина покрай него. Сграбчи го отново за косата и уви ръка около гушата му. Бен вдигна юмруци точно навреме, за да не може другия да почне да го души.

— Бягай! — извика отново.

Сара побегна като сърна. След секунда мъжът зад него извика и отпусна хватката. Бен се завъртя и видя защо: Сара беше изтичала зад него и го бе захапала за ръката. Беше увиснала като териер. Мъжът замахна, за да я удари. Бен кръстоса ръце и ги провря през врата му, стисна го за гушата в триъгълника, който се оформи между китките и веригата. Наклони китки назад, а лактите напред. Очите на мъжа изскочиха и той изплези език. Бен усети как хрущялът се врязва и натисна още по-силно, белезниците прорязаха китките му.

Изведнъж избухна бяла светлина и той се озова с лице към небето, не можа да разбере какво стана. Душеше мъжа, убиваше го и изведнъж…