Algoritam

— Ще те изпратя до хотела — рече Бен. Тя очакваше обида, нещо от сорта, че не носи на пиене, и фактът, че явно беше изгубил всякакво желание за подобно нещо, я накара да се запита отново дали не бе отишла прекалено далече.

Тръгнаха надолу по «Кълъмбъс» и влязоха в Китайския квартал. Луната вече беше по-високо, вятърът — по-студен от преди. Под безполезната жълтеникава светлина на уличните лампи предметите изглеждаха неясни, призрачни и нереални; коли, знаци и витрини се сливаха в едно, тъмни сили, завладени от мрака.

Забеляза как главата му се движи, докато вървят, гледаше ту наляво, ту надясно, даже се обръщаше да погледне назад, щом пресечаха някоя улица или завиеха зад някой ъгъл. Никога не можеш да го издебнеш в гръб — помисли си тя. — Трябва да го нападнеш отпред. Мисълта ѝ се видя много странна и тя разбра, че е пияна.

Хотелът беше приятно топъл, блясъкът от полилеите и лампите по стените бе размазан по края, звукът от стъпките им по килима отекваше като приглушен пулс в тишината. В асансьора мълчаха и тя усети близостта му. Изпрати я до стаята ѝ и я изчака да извади ключ-картата от джоба на джинсите си. Тя отвори вратата и се обърна към него.

— Искам да те попитам нещо — рече.

— Да.

— Алекс знае ли?

— Какво да знае?

— Че има племенница.

Настъпи пауза. Той отвърна:

— Не знам защо трябва да знае.

— Значи изобщо не си му казал.

— Не си говорим.

— Защо?

— Имаш ли братя или сестри?

Тя поклати глава.

— Не.

— Тогава ще ми е трудно да ти обясня.

— Опитай.

— Дълга история.

— Нямаме ли време?

— Нямаме. Трябва да се наспиш хубаво тази нощ, за да можеш да работиш утре по «Обсидиан». А аз имам да свърша още нещо тази вечер.

— Какво?

— Ще ти съобщя утре сутринта.

Искаше й се да каже още нещо. Нещо повече, искаше ѝ се той да влезе. Наистина ѝ се искаше. Но я беше страх да го покани.

Останаха така за миг. Той погледна встрани и рече:

— Знаеш, че Алекс е влюбен в теб.

Беше очаквала всичко, само не това.

— Какво? Не е.

— Да, влюбен е.

— Той ли ти го каза?

— Не. Никога няма да ми го каже.

— Тогава откъде знаеш?

Той въздъхна.

— Той ми е брат.

Защо ѝ го каза? Да не би това да значеше… че му се иска да влезе, но не желае да нарани брат си? Бяха толкова отчуждени, че Алекс дори не знаеше за детето му? Какво го интересуваше? Пък и във всеки случай Алекс не беше влюбен в нея, това беше абсурдно.

— Не знам какво да кажа — рече тя.

Той се усмихна, но очите му бяха тъжни.

— Кажи «лека нощ»!

Тя го погледна, чакаше. После каза:

— Лека нощ!

И той се отдалечи. Ръцете му се раздвижиха и изведнъж вече държеше ключ-карта в едната и пистолет — в другата. Тя си помисли: Какво, по дяволите? Той отвори вратата и изчезна за секунда, ключалката изщрака зад него, единственото доказателство, че само преди миг е бил тук.

Сара остана до вратата за момент, беше пияна, объркана и странно сломена. Бен имаше нужда от пистолет, за да си влезе в хотелската стая? Той беше луд. Сигурно беше луд.

Изчака, но Бен не се върна.

Тя най-сетне влезе вътре. Нищо не се беше случило. Каза си, че това е добре.

22.

Все същата примка

Алекс беше напуснал стаята, както му бе наредил, и Бен се увери, че е сам, за по-малко от минута. Всеки си има ритуали преди лягане. Някои се нуждаят от вана, други — от чаша чай. Някои обичат да четат в леглото; други — да слушат музика. Бен предпочиташе проверка на стаята, стиснал глока с две ръце на нивото на гърдите си.

Седна на края на леглото и се почуди какво да прави. По дяволите, какво си мислеше? За малко… За бога, какво щеше да направи за малко!

Това е от напрежението, пич. Мазалотопри «Четири сезона» тази сутрин… Просто закъсняла възбуда след бой, толкова. И две мартинита само с джин на гладно.

Да, може би. Но това не променяше факта, че беше на наносекунда да я целуне. Да целуне нея. По дяволите, ако не бе успял да се отдалечи, сега щеше да е в стаята й и целувката щеше да е най-малкото.

Погледна към общата врата. Тя беше там, от другата страна, вероятно също гледаше към вратата. Ако почука, ще му отвори. Как само го гледаше…

Разтърка лицето си. Държеше се престъпно глупаво. Беше чувал как хора се хващат в подобни сладки капани. Винаги ги бе смятал за глупаци, а сега за малко и той да стане такъв.