Анди Макдермът Нина Уайлд и Еди Чейс 5 Операция Озирис

Звукът беше толкова смазващ, че Нина почти не може­ше да мисли. В основата на тръбите проблесна лъчът на фе­нерчето ѝ. Блокирането на отвора се беше провалило, но не можеше да няма друг начин…

Нещо, което Еди бе казал, я извади от дезориентацията ѝ.

Двете тръби, едната с бутало, което изтласкваше нагоре въздух при падането си. Самият въздух действаше като възглавница, забавяйки падането - имаше само една срав­нително малка дупка, през която можеше да излиза, а фуниевидното стеснение в основата на органовата тръба му пре­чеше да стигне до дъното.

Тя се сети какво трябва да направи.

Грабна чука от разпиляното оборудване на Еди. След като махна ръце от ушите си, звукът стана непоносим - тя изкрещя, но не можа да чуе гласа си. Парче откъртена скала я удари по ръката. Край нея се посипаха и други отломки, в стената зейна пукнатина…

Тя замахна с чука.

Удари тръбата на мястото, където се стесняваше, и раз­къса метала. От процепа се разнесе пронизителен писък. Нина заудря отново и отново - и тръбата се разпадна.

Навън бликна силна въздушна струя, силата на ужасния бас значително намаля. Тя отново удари по тръбата, опит­вайки се да затвори онази част от нея, която произвеждаше звука. Металът край разкъсания отвор се изкриви.

Звукът заглъхна.

Нина отстъпи назад, главата ѝ звънтеше. Струята въздух продължаваше да бучи като двигател на реактивен самолет, но освен това се чуваше и друг звук, металическо потракване, което бързо се засилваше…

Еди я блъсна назад, миг преди основата на другата тръба да се пръсне и нещо във вътрешността ѝ да се удари толкова силно в земята, че да издълбае кратер. Буталото. След като въздухът беше започнал да излиза свободно от тръбата и вече нямаше какво да го задържа, то се бе спуснало надолу толкова бързо, колкото позволяваше гравитацията.

На пода паднаха още няколко фрагмента и дъждът от отломки спря. Тишината и спокойствието бяха направо стря­скащи. Нина избърса праха от лицето си и погледна Еди. Устните му мърдаха беззвучно.

О, Господи, беше оглушала…

- Майтапя се - рече той и се ухили.

Тя го удари.

- Кучи син такъв!

- Хей, всичко ни е наред. Поне така мисля. - На лицето му се изписа загрижено изражение, когато щракна с пръсти до едното си ухо. - Мамка му, не ми звучи както трябва.

- И си изненадан, след всичко, което преживяхме? - Тя взе фенерчето си и погледна Мейси. - Добре ли си?

Мейси свали бавно ръце от ушите си.

- Боже. Мама и татко бяха прави - музиката не трябва да се слуша твърде силно.

Нина помогна на Еди да се изправи.

- Хайде да опитаме да отворим вратите.

Той отиде до изхода и се опита да повдигне вратата. Тя беше тежка, но помръдна. Когато намериха оборудването си, той успя да я издърпа достатъчно високо нагоре, за да могат Нина и Мейси да се проврат отдолу. След това те я държаха, за да мине и той. Еди се обърна и погледна към останките от капана.

- Пет преминати, остават два.

- Да, но последните два бяха много гадни - каза Мейси.

- Окървавеният резач на парчета и Онзи, който реже глави? Не ми звучи добре.

- Можем да ги преодолеем - рече Нина, насърчена от оцеляването им. - А след това… Ще се срещнем с Озирис.

Тръгнаха по коридора.

*

На около шейсет метра над главите им Озир водеше ек­спедицията към Господарката на вибрациите. Във въздуха се носеше прах, размърдан от пронизващия звук на гигант­ската тръба.

- Мисля, че разбрахме откъде е идвал този звук - каза той, насочвайки мощното си фенерче към шахтата.

Останалите от групата го следваха по корниза. Макар че всички бяха облечени в маскировъчни униформи и носеха тежко оборудване и оръжия, те не бяха войници: Халил, кой­то от любопитство беше решил да придружи Озир, беше ос­тавил хората си на ховъркрафта. Останалите бяха членове на Храма на Озирис, мъже от личната гвардия на Шабан.

Той погледна към пропастта.

- Изглежда е някакъв капан. Уайлд, Чейс и онова моми­че сигурно са го задействали. - Той се усмихна злобно. - Би било забавно, ако са загинали при задействането на някой капан, през който ние ще минем безопасно, но пък от друга страна се надявам да са оцелели, за да мога собственоръчно да ги ликвидирам.

- Най-важното е да не излязат оттук - каза Озир. Той се обърна към Бъркли. - Какво научихте от тази стая?

- Йероглифите в залата при входа определено предупреждаваха, че при всеки арит ще има капан. - Бъркли по­сочи към едното от големите назъбени колела. - Предпола­гам, че това е Господарката на вибрациите. Уайлд и остана­лите сигурно са я активирали при преминаването си - и са оцелели.

- Не са ли паднали? - попита Хамди.

- А звукът? Според мен спокойно можем да предполо­жим, че това е Богинята със силния глас, която се намира при петия арит. Поне дотам са стигнали.

- Което означава, че са ни разчистили пътя - рече Озир. Той стъпи върху моста.

- Сигурен ли си, че е безопасно? - попита нервно Хамди.

Озир направи още една крачка. Мостът не помръдна.

- Или капанът е бил задействан, или е повреден.

- Води ни, Халид - каза Шабан, докато брат му преко­сяваше прохода. Щом стигна до другата страна, той махна на останалите да го последват.