Анди Макдермът Нина Уайлд и Еди Чейс 5 Операция Озирис

На Нина не ѝ трябваше да вижда какво става, за да по­бегне още по-бързо; приближаващият се звук беше достатъчно ужасяващ. Фенерчето ѝ освети нещо, което първоначално помисли за край на коридора, но тогава забеляза ко­лоните, маркиращи следващия арит.

Онзи, който реже глави.

От трън…

Изскочиха остриетата край завоя, последвани от онези в късия коридор, приближавайки се застрашително към тях тримата.

Нина забеляза нещо на стените зад колоните. Още прорези - но само по един от двете страни, приблизително на нивото на човешки врат.

И те тичаха право към тях.

Тя дори не успя да извика предупредително на Еди и Мейси - те почти бяха стигнали колоните, следвани от же-лязната вълна…

Нина протегна ръце, прегърна ги през раменете - и ско­чи напред със засилка. Допълнителната тежест накара Мей­си да залитне напред, а Нина повлече Еди след себе си. Три­мата се претърколиха през прага тъкмо навреме, за да видят два големи въртящи се диска да се изстрелват от стените на косъм от главите им.

- Дявол да го вземе! - избъбри Нина, опитвайки се да пропълзи по-далеч от скърцащите назъбени остриета. - Не са се шегували, като са измисляли името!

Еди изчака двата диска да спрат, преди да стане и да се доближи до коридора, докосвайки едно от остриетата. Той очакваше съпротива, но то се раздвижи лесно, макар и шум-но на ръждясалата си панта; след шест хилядолетия чакане, силата на замаха беше счупила механизма.

- Поне ще можем да се върнем спокойно.

- Успяхме - каза задъханата Мейси. - Преминахме - това беше последният капан! - Тя се поколеба. - Нали?

- Ако йероглифите казват истината, значи да - увери я Нина. Въпреки това тя се огледа предпазливо. Пред тях за­почваше нов коридор, който завиваше и се спускаше надолу.

Тя надникна зад ъгъла. Надолу водеха няколко стъпала, които стигаха до две колони.

Но те не приличаха на онези, които маркираха аритите. Тези бяха съвсем различни.

Великолепни.

- О, елате да видите! - рече тя възхитено, без да смее да диша.

При вида им Мейси ахна, дори Еди беше впечатлен.

- Много са бляскави.

Колоните бяха издялани във формата на египетски бог и огледалния му образ. Но това не бяха фигурите, които ги бяха наблюдавали от стените по време на спускането им в пира­мидата. Тези бяха други, на мъж с висока шапка, който държе­ше жезъл в едната си ръка и сърп в другата. Тялото му беше обвито в плътни ленти, също като мумия, но лицето му беше открито, кожата му имаше зеленикавия цвят на окислена мед. И двете статуи бяха богато украсени със злато и сребро.

Озирис.

Между двете статуи се виждаше входът към тъмна каме­ра. Нина насочи фенерчето си. Отвътре проблеснаха още зла­то и сребро, покрай стените бяха струпани съкровища, но по­гледът ѝ остана върху онова, което лежеше в средата на голя­мата стая: обемен, заоблен обект, облицован в чисто сребро.

Саркофаг.

Нина бавно се приближи, оглеждайки двете фигури за следи от последния скрит капан. Нямаше такъв. Бяха до­стигнали целта си, последната камера.

- Намерихме я - каза тя, поглеждайки удивено Еди и Мейси. - Намерихме гробницата на Озирис!

25.

Влязоха в камерата, която по размери и форма прилича­ше на Озириона, и осветиха с фенерчетата си артефактите и съкровищата. Те варираха от поразителни до съвсем проза­ични - блестящи статуи от чисто злато редом с най-обикно­вени дървени столове; лодка в реални размери, върху която стоеше маска на Озирис от злато и сребро с облегнати върху нея снопове копия. Находката надминаваше дори гробница­та на Тутанкамон. Прочутият фараон беше сравнително ма­ловажен владетел от Новото царство, управлявал преди по-малко от три хиляди и петстотин години, а Озирис беше митологична фигура в плът, основополагащ камък на еги­петската цивилизация.

И те го бяха открили първи.

Нина огледа саркофага. Капакът представляваше мащабна репрезентация на човека, който лежеше вътре. Изва­яното сребърно лице се взираше ведро в тавана с широко отворени, очертани с очна линия очи.

- Изработката е невероятна - прошепна тя. - Всичко тук е невероятно. - Тя махна с ръка към заобикалящите ги пред­мети. - Никога не съм си представяла, че преддинастичен Египет е бил толкова напреднал.

- Също като Атлантида - каза Мейси. - И те са били много напреднали за времето си, но никой не е знаел за тях. Докато вие не ги открихте.

Нина ѝ се усмихна.

- Знаеш ли, Мейси, тук става по-скоро въпрос за съвме­стно откритие.

Мейси грейна.

- Не е зле за една третокласна студентка, нали?

Еди се вгледа отблизо в комплект боядисани дървени фигурки, които символизираха слугите, придружаващи гос­подаря си в отвъдното, след което огледа една по-груба ста­туетка, издялана от странен пурпурен камък, преди да оти­де от другата страна на саркофага.

- Добре, какво ще правим сега, след като го открихме?

- Обикновено бих ги снимала, каталогизирала и изслед­вала - отвърна Нина, - но това не е стандартен случай. Първо трябва да се подсигурим, че гробницата няма да бъде ограбена. Ще трябва да се свържем с египетското правител­ство, да отидем при доктор Асад.