Анди Макдермът Нина Уайлд и Еди Чейс 5 Операция Озирис

Шабан даде заповед и войниците хукнаха към ховър­крафта. Кротала смушка Еди е пистолета си и му даде знак да ги последва. Бяха изминали около три четвърти от рам­пата, когато се разнесе рев на двигатели. От вътрешността на машината излязоха две малки коли, стрелнаха се сред об­лак пясък по рампата и се впуснаха да преследват ленд роувъра. Еди разпозна скоростните леки бойни машини с ви­сока проходимост - армейски бъгита, които представляваха метална рамка върху четири колела, мощен двигател… и кар­течница, монтирана върху куличка, намираща се над шофь­ора. Те не бяха нито красиви, нито удобни, но той знаеше, че на пясъчен терен са много бързи.

Много по-бързи от ленд роувъра.

- Преследването започна - обяви Шабан. Той се усмих­на злобно на Еди. - Жалко, че няма да трае дълго.

Те продължиха да се изкачват по рампата. Трюмът на ховъркрафта беше чист и празен, обикновена метална кутия, достатъчна да побере три бойни танка или над триста тежко въоръжени бойци. Сега беше приютил няколко жълти багера и трактора, още едно бьги, сандъци с оръжие и оборудване за пустинни операции. Еди предположи, че от Храмът на Озирис са очаквали да копаят доста, преди да открият пирамидата.

Халил се приближи до таблото за управление и потьрси мостика по вътрешния телефон. Даде някаква команда. Ня­колко секунди по-късно отекна засилващ се вой на турбина - двигателите на ховъркрафта заработиха, последвани от по-силното бръмчене на четирите големи повдигащи перки. Въздушната възглавница започна да се пълни, повдигайки обемната машина над земята сред пясъчна вихрушка.

Халил натисна бутона за вдигане на рампата. Засвистя хидравлика и металният клин се затвори с отекващ трясък. Вихрушката постепенно утихна, но шумът отново се заси­ли, щом двигателите заработиха с пълна мощност. Кротала дръпна стълбата в средата на трюма и двамата с Еди се из­качиха на горния етаж, където американецът го притисна към стената и изви ръцете му зад гърба. Раната от куршума се обади и Еди изпъшка от болка.

- Трябваше да го направя още в пирамидата - рече про­влечено Кротала, докато го връзваше със „свинска опашка”. - Щеше да ти е много трудно да минеш по онази теснотия над пропастта, а аз щях да си умирам от кеф, докато те гледам.

Той го блъсна към вратата. Еди незабелязано провери здравината на връзките. Те бяха стегнати много здраво и ко­гато се опита да ги разхлаби, зъбците им се впиха в кожата му. Трябваше да намери друг начин да се освободи.

Ако въобще имаше такъв.

*

- О-хо! - каза Мейси, поглеждайки пред задния прозо­рец на лендроувъра. - Атакуват ни бъгита!

Нина погледна в огледалото за обратно виждане и видя две неясни фигури да препускат през пустинята след тях, скъсявай­ки бързо разстоянието. Огледа терена пред тях с надеждата да открие нещо, което би могло да им помогне. Пустинната рав­нина предлагаше единствено развълнувани пясъчни дюни, кли­сурата все още беше на километри пред тях.

Погледът ѝ се отклони към ножа и двете гранати. Еди сигурно щеше да измайстори някое гениално оръжие от тях, но тъй като Нина се съмняваше, че преследвачите ѝ щяха да я допуснат достатъчно близо, за да използва ножа, оставаха ѝ единствено двете гранати. А ако я забележеха, че се кани да ги използва, трябваше просто да завият настрани…

Идеята, която ѝ хрумна, беше толкова елементарна, че чак ѝ се стори смешна. Но беше единствената ѝ надежда.

Ако успееше да я реализира.

Тя отново огледа пустинята, този път по-внимателно. Трябваше ѝ просто една по-голяма дюна…

Мейси изпищя и се наведе - върху пясъка се изсипа дъжд от куршуми, който оформяше малки гейзерчета и бързо се приближаваше към ленд роувъра. Нина се плъзна надолу в седалката си и рязко завъртя волана, но беше твърде късно. Задното стъкло на джипа се пръсна, а по алуминие­вите му стени цъфнаха малки дупки.

Дъждът от куршуми стана още по-интензивен, когато към него се присъедини и вторият стрелец. Нина знаеше, че няма да успее да им се изплъзва още дълго време…

Нови куршуми се забиха в каросерията на джипа. Пред­ното стъкло се напука, а прозорецът зад Нина се пръсна на парчета и един куршум прелетя през кабината. Ако беше ми­нал шест сантиметра по-ниско, щеше да я улучи в главата.

Тя завъртя рязко волана и ленд роувърът едва не се пре­обърна върху пясъка. На гърба на средната седалка, точно над куфарчето, зейнаха две дупки. Мейси изпищя.

Нина отново изправи волана и двете бъгита я последва­ха. Тя погледна напред. Приближаваха една дълга зигзагообразна дюна, покрай която се простираше ръбеста, обруле­на от ветровете скала. Идеална - стига да успееха да се до­берат до нея…

Поглед в огледалото. Едното от бъгитата се намираше на около двеста метра зад тях.

- Дръж волана! - извика Нина.

Мейси я погледна стреснато.

- Какво?

- Дръж волана! - Тя й махна с ръка да се премести от другата страна.

Мейси се плъзна към мястото ѝ.

- Какво правиш?