Анди Макдермът Нина Уайлд и Еди Чейс 5 Операция Озирис

Шабан поклати глава.

- Може да повредим гърнето. Щом доброволно идва на­сам, нека видим какво е намислила. Ако е номер, ще плати за него с живота си. - Той погледна злобно към Еди. - И с неговия.

*

Ховъркрафтът представляваше гигантска тъмна маса, командната му кула се издигаше над плоската главна палу­ба като команден пункт на подводница. И ставаше все по-голям.

- О, Господи, какво правим? - проплака Мейси, забеляз­вайки оръдията му.

Нина пъхна ръце под ремъците и метна куфарчето на гръб като раница.

- Като ти кажа, просто завий. - Тя се сви на пасажер­ската седалка. - Приготви се…

- Това нещо е огромно! - възрази Мейси. - Ами ако ни прегази?

- Разчитам на теб да не го позволиш.

- О, не ме притискай! - Ховъркрафтът се приближи и вече повече приличаше на сграда, която по някакъв начин се е откъснала от основите си, отколкото на превозно сред­ство. Ревът на турбините му цепеше въздуха.

Нина извади ножа. Ховъркрафтът се движеше право към тях, изпод въздушната му възглавница се заформяха малки пясъчни бури.

- Готови, готови… сега!

Мейси рязко завъртя волана и лендроувърът се плъзна покрай дясната страна на грамадната машина. Нина запази равновесие, очаквайки подходящия момент.

Шабан видя как джипът се отклонява от самоубийствения си курс.

- Завийте след нея! - извика той, когато ленд роувърът се изгуби в облака пясък от дясната му страна.

*

През счупените прозорци нахлу пясък, ситните му зрън­ца боднаха кожата на Нина. Тя остана на мястото си, при­свила очи, за да ги предпази от вихъра.

Ховъркрафтът завиваше, за да ги последва.

- Не спирай да завиваш! - извика тя. - Не изоставай от него!

Макар донякъде загубила видимост от пясъчните вих­ри, Мейси не изпускаше волана, придържайки ленд роувъра плътно до ховъркрафта. Джипът трябваше да направи далеч по-малък кръг от гигантския транспортьор и успяваше да не изостава от него.

Шумът беше оглушителен, пясъчната буря им причиня­ваше физическа болка. Но Нина трябваше да се приближи още повече. Над главите им надвисна краят на въздушната възглавница, нагъната черна стена от подсилена гума. Нина рязко отвори вратата и въздушната струя я блъсна силно.

Тя вдигна ножа…

*

Макар и с притиснато към преградата лице, Еди не можа да не се усмихне, усещайки засилващото се чувство на без­силие у Шабан.

- Къде са? - извика водачът на култа, притичвайки от ед­ната към другата стена на мостика в търсене на враговете си.

*

Лендроувърът продължаваше да се движи редом с ховъркарфта, а грохотът беше по-силен от всякога. Нина виж­даше ясно черната гума само на метър и половина от себе си, на метър и двайсет…

Тя скочи.

Затича към машината, блъсна се във въздушната въз­главница - и заби ножа си в нея.

Навън бликна въздух, но ножът остана в гумата. Нина увисна на дръжката му, сухожилията на ръката ѝ се издуха. Тя задрапа с крака по въздушната възглавница и успя да се повдигне достатъчно, за да се хване за ножа с двете си ръце.

Погледна назад. Въпреки че беше възразила срещу пла­на на Нина, Мейси правеше каквото ѝ бе наредено, и се от­тегляше в облак прах, за да успее да се отдалечи колкото се може повече от ховъркрафта.

Земята се движеше стремително под краката ѝ. Дори завивайки, ховъркрафтът се носеше с почти петдесет кило­метра в час. А единственото, което можеше да направи Нина, за да не падне, беше да се държи здраво за ножа.

Тя се опита да се изтегли нагоре, усещайки как пласто­вете гума и тъкан се гънат под тежестта ѝ. Корпусът се на­мираше само на шейсет сантиметра над главата ѝ. Почти толкова оставаше и до трите палуби на мостика над него. На около два метра вдясно метална стълба водеше към тясната странична палуба.

Стиснала здраво ножа с лявата си ръка, Нина протегна дясната и се опита да достигне ръба на корпуса. Не ѝ достиг­наха двайсет сантиметра. Тя заби крака в нагънатата гума за по-добра опора, Хвана с две ръце дръжката на ножа и се изтласка нагоре. Ножът се размърда и острието му се заби още по-дълбоко във въздушната възглавница.

- По дяволите! - простена тя, когато свистенето на из­лизащия въздух се засили. Ако дупката се разширеше още, ножът нямаше да успее да се задържи в нея и тя щеше да падне.

Отчаяно се опита да се добере до корпуса, но отново не ѝ достигнаха няколко сантиметра.

*

- Ето! - извика пилотът и посочи с пръст. Шабан забе­ляза ленд роувъра да се появява от пясъчния облак и да по­ема на изток през пустинята.

- След тях! - заповяда той. Пилотът промени курса и подкара грамадната машина след джипа.

*

Когато ховъркрафтът промени курса си, въздушната възглавница се нагъна под краката на Нина. Ножът отново се размърда, разширявайки процепа. Тя усети, че той започ­ва да се изплъзва.

Нина се стегна, оттласна се нагоре и протегна дясната си ръка към корпуса…

Пръстите ѝ докоснаха твърдия метал и тя се вкопчи в него. Пусна дръжката на ножа и се хвана и с двете ръце. Ножът се измъкна от разширения процеп и падна на земята. Нина започ­на да се придвижва настрани към стълбата. Последно протягане - и ръката ѝ се вкопчи в най-долното стъпало.

*

Вторият пилот забеляза примигващата червена светлина.