Анди Макдермът Нина Уайлд и Еди Чейс 5 Операция Озирис

Ховъркрафтът се наклони на една страна, носът му бавно се завъртя наляво и машината промени курса си. И тъй като и двамата ѝ пилоти бяха мъртви, а уредите за управле­ние повредени, нищо не можеше да я спре.

Еди се опита да се изправи; цялото му тяло го болеше. Той вече не беше пленник, но ръцете му все още бяха завър­зани на гърба. Трябваше да се освободи…

Наблизо се въргаляше едно силно нажежено парче ме­тал, откъснато от изолацията. Той протегна към него лявата си ръка. Щом го хвана, усети как ръката му пламва. С из­кривено лице, борейки се с болката, той го натисна към по­лиетиленовата „свинска опашка”.

В оръжейното помещение Кротала се отмести от шефа си. Бъркли клечеше в ъгъла, притиснал ръце към ушите си. Оръжейникът се беше отпуснал върху конзолата си, от ра­ната на врата му стърчеше парче метал.

Кротала откри револвера си и помогна на шефа си да се изправи.

- Добре ли сте?

- Така мисля - отвърна замаяно Шабан и лицето му се изкриви от гняв. - Тази кучка се опита да ме убие! Намери я, убий я!

- Ами гърнето? Сигурно го е…

- Убий я! - изкрещя Шабан. Кротала примига, след ко­ето се обърна и забърза към мостика.

Стаята беше изпълнена с дим, конзолите горяха. Халил се измъкна изпод масата, давейки се от кашлица. Масата беше изкорубена, но се оказа достатъчно здрава, за да успее да го защити. Войникът, който лежеше до люка, едва дишаше, от многобройните му рани се лееше кръв. Халил отиде да по­гледне нараняванията му, но Кротала му посочи изхода.

- Тръгвай след Чейс, аз ще намеря жената.

- Но той има нужда…

Шабан се появи на вратата.

- Тарик, ще ти дам два пъти повече пари. Просто ги убий!

Халил се поколеба, след което тръгна към люка, а Кро­тала изтича към десния коридор и се огледа.

Нина се намираше на палубата под витлото. Щом Кро­тала извади револвера си, тя го забеляза и побягна. Кур­шумът му улучи вентилационната шахта.

Палубата представляваше голо метално пространство, единственото нещо върху което бе кулата на едното оръдие „Гатлинг”, издигаща се близо до носа - и Нина нямаше да успее да стигне до нея, преди Кротала да стреля отново.

Единствената ѝ възможност беше…

Тя се хвърли към парапета точно когато Кротала стреля отново. Куршумът му се заби в пода в мига, в който тя се претърколи под парапета и падна върху тясното мостче от­долу. Покрай нея изсвистя друг куршум; тя се дръпна назад в търсене на прикритие.

Кротала я изгуби от погледа си.

- Проклятие! - изсъска той и хукна към стълбите.

От другата страна Халил погледна надолу в зеещата дупка на мястото на разбитото витло. Той забеляза Еди, измъкна пистолета от кобура си…

Еди притисна метала по-силно към полиетиленовата връв. Усети я как поддава, найлонът се размекна, след което се скъса. Той скочи - и засече движението с периферното си зрение. Някой се целеше в него от горния етаж.

Инстинктите му заработиха. Той хвърли металното пар­че нагоре и побягна към кърмата, а викът отгоре му подска­за, че е улучил. Ако успееше да заобиколи надпалубното съоръжение преди Халил да се възстанови, щеше временно да е в безопасност…

Изстрели!

Куршумите отскочиха от палубата, отрязвайки пътя му за бягство. Той се хвърли на пода зад витлото в отчаян опит да намери прикритие. Но то бе твърде ниско, за да му свър­ши работа. Халил се прицели в полускритата фигура и на­тисна спусъка.

Куршумът полетя към Еди, но изведнъж смени курса си, всмукан от огромната перка. Еди надигна глава, усе­щайки могъщата смукателна сила на механизма. Докато се намираше край нея, Халил нямаше никакъв шанс да го улучи.

Генералът разбра това почти едновременно с него. Той скочи на главната палуба. Еди пропълзя встрани с намере­нието да побегне към другата страна на командната кула, но Халил вече се беше отправил натам с пистолет в ръка.

Еди се намираше в капан.

*

Като стенеше от болката в резултат на тежкото падане, Нина се изправи и видя, че се намира близо до люка, през който беше влязла в ховъркрафта. Някой го беше отключил и тежката врата лениво се поклащаше.

Тя провери дали коридорът е празен и влезе вътре. Спал­нята на екипажа също беше празна; тя отиде до леглото, където беше скрила канопа, след като бе заредила гранатата в куфарчето. След като Еди се беше освободил, тя държеше в ръце всички козове - щом двамата се измъкнеха от ховър­крафта, тя щеше да унищожи съдържанието на канопа и да сложи край на всички надежди на Шабан да осъществи на­лудничавия си план.

Оставаше ѝ само да намери Еди.

*

Продължавайки да кара с пълна газ към каньона, Мейси се обърна назад към преследващия я ховъркарфт - и ус­танови с изненада, че той вече не е зад нея. Беше завил на­страни. Изглежда нещо здраво се беше объркало - над грамадната машина се издигаше пушек, а близо до кърмата се забелязваха пламъци.

Знаеше си - Нина и Еди. Този хаос беше тяхна работа.

Но нямаше никакви признаци, че са успели за слязат от движещия се гигант. Освен това, осъзна тя, ако ховъркрафтът продължи да се движи по настоящия си курс, той щеше да пропусне каньона и да продължи по равнината.

Към стръмните скали в далечината.

- О, по дяволите! - изпъшка Мейси.

*