Анди Макдермът Нина Уайлд и Еди Чейс 5 Операция Озирис

Очите му се отместиха от нея към стената на трюма.

- Права сте. Ще свърши.

- Нина! - извика предупредително Бъркли, но беше твърде късно.

Кротала влетя през отворения люк и се хвърли върху Нина. Когато паднаха на пода, тя изпусна гърнето. Той едва успя да подпъхне ръка под него, за да му попречи да се раз­бие, но не можа да го задържи. Гърнето се търкулна към пламъците, но го спря една от халките на пода, която се из­ползваше за завързването на товарите.

Шабан въздъхна облекчено, щом установи, че гърнето е здраво, и тръгна към него.

- Убий я - заповяда той.

- С удоволствие - отвърна Кротала. С едната си ръка хвана Нина за опашката и я изправи, а с другата бръкна в джоба на сакото си, за да извади револвера…

Всички се обърнаха, когато другата врата се отвори с трясък.

В трюма скочи Еди с пистолета на Халил в ръка. Той веднага го насочи към най-голямата опасност, Кротала, но американецът дръпна още по-силно Нина за косата, карай­ки я да изпищи от болка, и я изправи пред себе си като чо­вешки щит. Шабан побърза да се прикрие зад най-близкия булдозер. Бъркли направи същото в другия край на трюма, свивайки се под едно от спуснатите гребла.

- Еди! - простена Нина, ужасена от количеството кръв по дрехите и лицето му. - О, Господи…

- Здрасти, скъпа - каза той, преди да погледне Кротала. - Ти. Да си я пуснал докато преброя до три.

Кротала опря револвера си в главата на Нина.

- А ти до две да си пуснал патлака.

- Еди, простреляй гърнето! - извика Нина. Той поглед­на настрани и забеляза канопа. - Ако го унищожиш, нищо няма да им остане!

- Направиш ли го, тя умира, Чейс! - извика Шабан, да­вайки знак на бодигарда си да не стреля - засега. В отговор Кротала блъсна Нина на колене и продължавайки да се крие зад нея, я принуди да се отдалечи от Еди.

Без да сваля пистолета си, той бавно ги последва. Намира­ха се патова ситуация; Кротала знаеше, че ако убие Нина, щеше да е мъртъв секунда след това, но Еди не можеше да стреля, без да рискува да я нарани. Можеше само да ги наблюдава как се оттеглят, докато не стигнаха до отворената врата.

- Себак! - извика американецът. - Ключовете в булдо­зера ли са?

Шабан веднага се досети какво си е наумил и се придви­жи към кабината на булдозера, като продължаваше да се дви­жи снижен, за да стои далеч от мушката на Еди. Качи се в ка­бината. Стартерът изтрака и дизеловият двигател забръмча.

- Каквото и да си намислил, откажи се - предупреди го Еди, но всъщност не можеше да направи нищо, за да ги спре. Без да сваля револвера си от главата на Нина, Кротала брък­на в джоба си и измъкна една „свинска опашка”. Промуши я през халката на пода, направи клуп, пъхна ръката на Нина в него и го затегна колкото можа.

Нина изпъшка от болка, когато полиетиленът се впи в китката ѝ. Тя беше здраво завързана за халката, ръката ѝ пул­сираше болезнено.

- Няма да мръднеш оттук - изсъска Кротала в ухото ѝ.

Междувременно Шабан беше разгадал управлението на булдозера. Той дръпна един лост, за да вдигне греблото му високо във въздуха, след което заклещи педала за газта с га­ечен ключ. Двигателят изрева, от ауспуха блъвна черен пу­шек, но машината не помръдна. Не беше на скорост.

Все още.

Той погледна нагоре и видя нещо през отвора на спус­натата предна рампа. Ръба на урвата. На по-малко от два ки­лометра пред тях.

Ховъркрафтът щеше да я достигне за по-малко от две минути.

Еди погледна Кротала и Шабан и постепенно осъзна ужасния им план. Водачът на култа беше в обсега му - но ако се извъртеше да го простреля, щеше да даде възможност на Кротала да стреля по него.

Канопът…

Той беше изтракал в халката на същото разстояние като Нина.

Шабан забеляза погледа му.

- Кое ще избереш, Чейс? Да ме спреш или да спасиш жена си? Можеш да направиш само едното!

Той превключи лоста на най-ниската задна скорост и отскочи встрани, когато булдозерът бавно тръгна назад.

Машината измина около трийсетина сантиметра, преди ремъците да я спрат. Но те бяха направени единствено да я удържат, докато ховъркрафтът е в движение, а не да удържат мощта на няколкостотин конски сили. Металните вериги изскърцаха по пода, булдозерът започна постепенно да се откъсва, халките скърцаха от усилието.

Кротала продължаваше да стои зад Нина, хвърляйки по някое око към ръмжащата машина, която се намираше на три-четири метра от него.

- Хайде, действай! - извика той на Еди. - Ти си наред!

Еди погледна към канопа. Дали щеше да успее да го рит­не в огъня, преди булдозерът да се освободи?

Но ако трябваше да избира, той знаеше, че за него из­борът е само един…

Халката изпука. Допълнителното натоварване върху ремъците беше твърде голямо и миг по-късно те се скъсаха. Булдозерът тръгна назад.

Към Нина.

Кротала отскочи от нея и се хвърли зад булдозера. Еди стреля, но двата куршума отскочиха от корпуса на машината.

Той хукна към Нина, която отчаяно се опитваше да ос­вободи ръката си.

Булдозерът продължаваше безмилостно да се приближа­ва към нея. Оставаше метър и половина, метър… Еди знае­ше, че няма начин тя да успее да се освободи навреме - за­това насочи пистолета към халката.