Анди Макдермът Нина Уайлд и Еди Чейс 5 Операция Озирис

- Пич - извика Грант; с приближаването към Шейсет и втора улица гласът му постепенно започна да преминава във фалцет. Той вдигна ръка и посочи с треперещ пръст напред - към приближаващите се фарове, които изпълваха и двете платна. - Пич, пич, пич!

Еди изкриви лицето си в гримаса и зави рязко…

Но не по Шейсет и втора, а наляво - право през пеше­ходната пътека към тротоара покрай парка. От дясната им страна ги ограждаше дълга редица от паркирани коли.

- Караш със седемдесет по тротоара! - задави се Грант.

- Да, видях! - Той натисна клаксона, принуждавайки хората, които вървяха по тротоара, да отскачат встрани.

- Ако някое ченге ни спре, да знаеш, че ще кажа, че си ме отвлякъл! - Еди не му обърна никакво внимание. Нами­раха се на Кълъмбъс Съркъл, голям площад с еднопосочно кръгово движение. А те щяха да навлязат в него откъм об-ратната посока…

Грант изпъшка сподавено, когато Еди се промуши меж­ду две паркирани моторни рикши и слезе с трясък от трото­ара. Стиснал зъби в ужасна гримаса, той лавираше между идващите насреща му коли. Свиреха клаксони, свистяха гуми, фарове ги заслепяваха от всички страни, докато Еди въртеше волана наляво и надясно, всеки път разминавайки се на косъм с поредната кола.

Сентръл Парк Саут…

Той зави рязко, даде газ, за да успее да мине, преди един голям камион да му затвори пътя - и се озова сам на празното платно. Но само за миг. Чу се вой на сирена и една полицейска кола от Кълъмбъс Съркъл ги подгони. Грант погледна назад.

- По дяволите! Ченгета!

- Точно както във „Взривоопасен”, а? - подхвърли Еди. Той отпраши по Сентръл Парк Саут, като се отклони от трафи­ка, за да завие по Седмо авеню. Пътят до Таймс скуеър беше сравнително чист; изпълнен с облекчение, той отново ускори. През засилващия се вой на двигателя Еди чу глас. Нина.

- Телефонът! - каза той. Грант го притисна до ухото му.

- Еди! Еди! - извика Нина. - Там ли си?

- Да, тук съм. Добре ли си?

- Все още ни преследват! Къде се намираш?

Той премина в съседното платно, за да избегне малко задръстване.

- На Седмо.

- На Седмо? - Той познаваше този язвителен тон; така говореха всички нюйоркчани, убедени, че само те знаят най-добре как да се ориентират в града си. - Защо си на Седмо, за Бога? Тръгни по Бродуей!

- Знам къде отивам!

- Пич, не му е времето за семейни скандали - предупре­ди го Грант, сочейки с пръст напред. Неоновите светлини на Таймс скуеър се приближаваха бързо, трафикът ставаше все по-натоварен.

- Къде се намираш сега? - попита Еди Нина.

- На Шесто, приближавам Трийсета.

Еди се сети, че ако тръгне по Бродуей на юг от Таймс скуеър, той пресича Шесто авеню при Херълд скуеър, по­край Трийсет и четвърта улица.

- Давай напред - аз ще те пресрещна!

- И какво смяташ да правиш тогава?

- Не знам - нещо брутално. Само не им позволявай да те приближат!

Той пренебрегна саркастичното „О!”, което се чу от те­лефона, и се съсредоточи върху пътя. Ламборгинито влетя в Таймс скуеър. От билборда, рекламиращ последния му филм, ги гледаше гигантското лице на Грант. Пътят им пресичаше поток от коли, а святкащите полицейски буркани отзад се бяха увеличили - ченгетата от малкото полицейско управление, което се намираше в южната част на площада, също се вклю­чиха в преследването.

Той увеличи скоростта, завивайки рязко през една про­лука в потока коли…

- Мамка му! - ахна Грант, когато мурсиелагото се стрел­на напред и предната броня на една от идващите коли зака­чи задницата му. - Ти каза “нито драскотина”!

- Ще го оправиш - отвърна Еди и скришом потръпна, осъзнавайки че на косъм се е разминал с катастрофата.

Профуча край малкото полицейско управление и зави ряз­ко през Четирийсет и втора улица, за да навлезе в Бродуей.

В прозорците на околните сгради се отразяваха мигащи­те буркани на преследващите го полицейски коли, които ста­ваха все повече. Той погледна надолу по Бродуей и тихо из­руга под носа си.

Къде беше Нина?

*

Къде беше Еди?

Таксито стигна до Херълд скуеър. Прекосявайки кръсто­вището, преди да продължи по Шесто авеню, Нина се осме­ли да погледне нагоре по Бродуей. Видя мигащите буркани на полицейските коли в далечината, след което погледна в огледалото за обратно виждане и зърна приближаващите се, много по-страшни фарове на пикапа. Преследващите ги по­лицейски коли също приближаваха, но не можеха да стиг­нат мощния пикап.

- Ха! Ето го моят магазин! - извика Мейси. Нина я по­гледна, чудейки се за какво говори, по дяволите. - Нали се сещаш, „Мейсис”? - Тя посочи към грамадния магазин, кой­то се намираше от лявата им страна.

- Ти дръж телефона! - сопна ѝ се Нина. - Еди, къде се намираш?

- Почти стигнах. Ти къде си?

Таксито приближаваше кръстовището на Трийсет и шеста улица. Нина погледна към колите, които идваха отляво - и зърна яркооранжевата спортна кола, която летеше по Бродуей.

- Еди, ти оранжева кола ли караш?

- Да, защо?

- Току-що те подминах! Тръгвам на север по Шесто!

Еди отвърна нещо, но гласът му беше заглушен от писъ­ка на Мейси:

- Настигат ни!

Шофьорът на пикапа беше ускорил и голямата хромирана решетка се приближаваше застрашително.