Анди Макдермът Нина Уайлд и Еди Чейс 5 Операция Озирис

- Боя се, че той е улика - отвърна министърът. - Съжалявам.

- О… - Тя леко нацупи устни. - Там са снимките, които направих за баба ми и дядо ми. Те са египтяни и искаха да видят как изглежда страната днес…

- Съжалявам - повтори Сидиг, - но не мога да ви го върна, докато не приключи разследването. - Той се замисли за миг. - Но пък бихме могли да направим копие на мемори картата. За вашите близки.

Мейси се усмихна с благодарност.

- О, това е страхотно! Благодаря ви, господин Сидиг, много ви благодаря!

- Ще наредя някой да ви направи копие, госпожице Шариф. А сега бихте ли ни извинили?

- Благодаря ви - повтори Мейси и отстъпи назад с грей­нало лице. - Вие сте страхотен. - Реакцията на Сидиг под­сказваше, че обикновено не получава подобни комплимен­ти, но все пак го прие благосклонно.

*

- Какво беше това? - изсъска Нина, когато Мейси из­лезе при тях в коридора.

Мейси се усмихна самодоволно.

- Все още имаме диагра-а-амата - пропя тя. - Е, поне на клип.

- Вярно - осъзна Нина. Директното копиране на мемо­ри картата щеше да прехвърли цялото ѝ съдържание - вклю­чително клипа, на който беше записана последната част от зодиакалната диаграма. - Но как се досети, че ще се върже?

- Не видяхте ли снимките на деца на бюрото му? Твърде е стар, за да им е баща. Затова реших, че е дядо - и изиграх картата „любимата внучка прави нещо хубаво за баба и дядо”. Макар че не мина съвсем, защото много исках да си прибера фотоапарата! Но все е нещо!

- Не знам обаче колко ще ни помогне - усъмни се Нина. - Диаграмата сигурно вече е изнесена от страната. А ние сме видели само част от нея, докато те я притежават цялата. Ако диаграмата наистина показва пътя до пирамидата на Озирис, те са единствените, които ще могат да я използват.

- Хей, хей - смъмри я Еди. - Пак ли започваш с тоя пе­симизъм? Погледни от другата страна на нещата - ти наме­ри Залата на летописите и току-що успяхме да излезем от онази стая, без да ни арестуват. Освен това посети пирами­дите. Все едно си на почивка!

Тя слабо се усмихна.

- Може би. Но не знам какво бихме могли да направим, дори и да притежаваме клипа с диаграмата.

- Те разговаряха - може пък да са споменали къде се ка­нят да я отнесат - предположи Мейси.

- Разговаряха на арабски - напомни ѝ Нина. - А и без това не може да се чуе нищо от резачката.

Еди я погледна замислено.

- Познавам един човек, който може да ни помогне.

*

- Нина! - възкликна Карима Фаран и я прегърна. - Тол­кова се радвам да те видя отново! Макар че наскоро те ви­дях по телевизията.

Нина прегърна йорданката.

- Да, нещата не се развиха точно по план. Напоследък си имах проблеми с медиите.

Карима беше една от жените, които Нина на шега нари­чаше „международните приятелки” на Еди, негови контак­ти от годините му на наемен войник. Всички те му бяха ужасно верни и всички бяха ужасно красиви. В миналото това често пораждаше ревниви изблици у нея, но тя му вяр­ваше достатъчно, за да приеме, че тези приятелки са про­сто приятелки - независимо от дразнещите му намеци.

Премълчаването му за Ейми в Ню Йорк беше отнело голяма част от забавлението, но макар Карима да беше за­шеметяващо красива дори по стандартите на „международ­ните приятелки”, Нина видя, че няма никаква причина да подозира Еди в непристойно поведение - йорданката беше пристигнала от Аман, придружавана от мъж.

- Това е прияте… годеникът ми Ради Башир. Викайте му Рад. - Карима избута напред високия, изключително привле­кателен арабин с дълга, буйна, блестяща черна коса. Еди и Нина се ръкуваха с него. - Най-накрая успях да го убедя да се съгласи да се обвърже - като му дадох за пример вас двамата.

- Направо ме съсипа - оплака се мъжът с лек оксфордс­ки акцент. - Нина и Еди това, Нина и Еди онова. Макар че тъкмо пътуването ви до Сирия ме накара да ѝ предложа - това беше единственият начин да я държа встрани от непри­ятностите!

Еди се засмя.

- Повярвай ми, друже - няма да се получи.

- Но като гледам, пак сте ни изпреварили - каза Карима, забелязвайки брачната халка на Еди, и му се усмихна дяволи­то. - И по някаква незнайна причина аз съм пропуснала цере­монията. Да не би поканата да се е изгубила по пощата?

- Всичко стана… много набързо - призна Нина.

- Без покани - кимна Еди.

- Значи просто ти е пристанала? - каза Карима. - Колко романтично.

Нина изсумтя.

- Да, няма нищо по-романтично от пътуване с такси до мировия съдия в Гринуич, Кънектикът. Но въпреки това ви поздравявам за годежа.

- А на вас поздравления за сватбата - макар и малко позакъснели. - Карима погледна Мейси. - Но доколкото раз­бирам, тук не става въпрос само за това, че се появихте от хилядолетната камера под Сфинкса? - Тя сбърчи вежди. - Странно. Ако ставаше въпрос за някой друг, щеше да про­звучи невероятно. Но при вас си е просто нормално.

Нина набързо ги запозна.

- Мейси е причината да дойдем тук - каза тя на Карима и Рад. - Тя откри, че се опитват да ограбят Залата на лето­писите. - Нина извади един диск; Сидиг беше удържал ду­мата си и беше направил копие на съдържанието на мемори картата. - Тук е заснет самият обир.