Анди Макдермът Нина Уайлд и Еди Чейс 5 Операция Озирис

Въодушевлението на Нина се изпари за миг.

- О!

- Има и още нещо. Те смятат, че диаграмата, която отмъкнаха от Сфинкса, е карта, нали?

- Да… - отвърна несигурно Нина.

- Но както вече казах, това не може да е просто звездна карта, което означава, че е някакъв друг вид карта. - Той по­гледна към тавана. - Проблемът е, че не можеш да си я сгънеш в джоба и да тръгнеш с нея, нали? Което означава, че тръгнеш ли да търсиш пирамидата, трябва да си направиш копие. Само че когато го правиш… - Устата му изви в крива усмивка. - Сега ще откачиш. Имаш ли лист и химикал?

Мейси измъкна писалка и тетрадка и му ги подаде, но той отново поклати глава.

- Не, опитай ти, Нина. Искам да видя изражението на лицето ти, когато разбереш какво става.

По-озадачена от всякога, Нина взе тетрадката и писалката.

- Така - рече Еди, — сега я вдигни във въздуха, точно над главата си и нарисувай формата на стаята.

Наведена назад, Нина начерта в тетрадката един пра­воъгълник.

- Добре, сега какво?

Той отиде в празния край на стаята.

- Да речем, че това е северният коридор. Напиши север на картата си - но продължавай да я държиш обърната надолу.

Тя последва напътствията му и беляза стената, към коя­то се беше обърнал, със “С”.

- Ако това е север, то тогава противоположната страна е юг - продължи той. - Така че отбележи и нея. Така. - Еди вдигна дясната си ръка и посочи съответната стена. - Това означава че насам е изток, а от другата страна е запад. Нали?

- Да, ясно - отвърна Нина, добавяйки съответните букви.

Еди се обърна към нея с очаквателна усмивка на лице­то. Той се завъртя по посока на часовниковата стрелка, со­чейки поред всяка стена.

- Север, изток, юг, запад - съвпада с картата ти, нали?

- Да, може ли сега да погледна надолу? Вратът започна да ме боли.

- Да, разбира се. - Тя с облекчение свали ръката си. - Сега идва най-откачената част. Обърни картата така, че тво­ят север да сочи към северния коридор. - Тя го направи. - Така, какво не ѝ е наред на картата?

Нина погледна рисунката си, обикновен правоъгълник с буква върху всяка стена, без да разбира какво трябва да види… докато изведнъж не ѝ проблесна! - Хей! - Север си беше север и юг си беше юг - но на грубата ѝ карта изток и запад си бяха сменили позициите, изток се намираше от ля­вата страна на страницата, а запад на дясната. - Това е… това е много странно.

- Казах ти, че ще откачиш - рече Еди. - Мак ми го по­каза, когато преминавах обучението по навигация. Това е от онези неща, които са очевидни, но човек никога не се сеща сам, докато някой не му го посочи.

Мейси погледна към рисунката на Нина.

- Не мога да схвана.

Той ѝ подаде тетрадката и писалката.

- Хайде, опитай сама.

- И как това ще ни помогне да намерим пирамидата на Озирис? - попита Нина, докато Мейси се изви назад и за­почна да рисува.

- Честно ли искаш да ти отговоря, скъпа? Идея си ня­мам. - И двамата се усмихнаха. - Това просто означава, че зодиакът, който са отмъкнали, не е просто карта. Шабан и шайката му имат доста работа, докато я разгадаят, нищо, че разполагат с цялата диаграма.

- Да се надяваме, че е така.

Мейси свали тетрадката и погледна в нея; после обходи с очи стените и върху лицето ѝ се изписа разбиране.

- Значи изток и запад си сменят местата, когато гледаш нагоре или надолу… Щура работа!

- Да, нали? - рече Еди. - Вече не съм досадният стар пръдльо, нали?

- Никога не съм казвала, че си скучен! - възрази тя.

Той изсумтя, но по-нататъшният им разговор беше пре­къснат от някакъв служител, облечен в сако от туид, който застана на входа и ги заля с поток от френски думи.

- Съжалявам, приятел - каза Еди, въпреки че двамата с Нина владееха езика достатъчно добре, за да разберат по-голямата част от тирадата му. - Англичани. Е, поне аз съм такъв. Те двете са американки.

- Англичанин и американки. Разбирам. Надявам се, че посещението в Лувъра ви харесва - каза мъжът, който оче­видно не се интересуваше какъв ще бъде отговорът. - Боя се, че трябва да ви помоля да напуснете стаята. Една ВИП личност помоли да разгледа зодиака на Дендера насаме.

- О, ВИП? - рече Еди с преувеличена учтивост. - Е, раз­бира се, че ще се ометем оттук! Нали не искаме един ВИП да дели стаята с някакви си обикновени хорица?

- Мили Боже, не - добави Нина с приповдигнат тон. - Със сигурност ще напуснем залата преди да опетним обо­нянието на по-висшите от нас с нашите вредни изпарения! - Тя хвана Еди за ръката и двамата се обърнаха към изхода.

На служителя на музея въобще не му беше забавно, още повече след като Мейси избухна в смях.

- Извинявам се за неудобството - рече той през зъби, пре­ди да се обърне към коридора, където явно имаше други хора.

Хванати за ръце и неспособни да сдържат усмивките си, Нина и Еди излязоха в главния коридор.

Но усмивките им се стопиха в мига, когато се озоваха пред Себак Шабан и Боби Кротала.

11.

- Опа! - Еди се съвзе пръв от изненадата. - Радвам се да ви видя тук.

Кротала бръкна бързо в джоба на сакото си от змийска кожа, но Шабан го стрелна със смразяващ поглед.