- Кой е Сет? - попита Еди.
- Братът на Озирис - и негов убиец. Завиждал му и искал да обсеби царството му. Но освен това е бил любимец на Ра, бога-слънце, също толкова важна фигура от египетския пантеон като Озирис - а в някои части на страната дори е бил почитан повече от Озирис. - Жената на средна възраст, която седеше от другата страна на Еди, изшътка раздразнено.
Озир отново заговори, но вече не звучеше като проповедник, а повече като търговец.
- Приятели мои, водачеството на Озирис ще ви донесе вечен живот. А аз съм тук, за да ви кажа, че като глac на духа на Озирис, отново приех мъдростта му. Думите му са мои думи, а сега ще станат и ваши. Дванайсетият том на Книгата на Озирис е завършен и неговите последователи трябва да го приемат в дома си и в сърцата си.
- Това проповед ли е, или реклама? - попита тихо Нина, докато Озир продължи енергично да сипе рекламни изявления. Но публиката поглъщаше всичко, стиснала в ръце кредитните си карти. Нина не беше сигурна кое я ужасява повече - прозрачното търгашество на Озир или това, че всички му се връзваха.
- Всички книги и много други неща ще бъдат на ваше разположение преди да напуснете храма - заяви Озир и се усмихна. - А сега е време за нещо, което знам, че очаквате с нетърпение - възможността да ми зададете въпросите си за учението на Озирис! - Много богомолци вдигнаха ръце във въздуха. Озир се засмя. - Ще ми се да имах достатъчно време, за да отговоря на всички - рече той. - Но за нещастие скоро трябва да се връщам в главната квартира на Храма на Озирис, за да се погрижа за някои важни дела, след което ще отпътувам за Монако, за да се моля по време на състезанието от Формула 1 - и се надявам, че всички вие ще подкрепяте екипа на Озирис!
Онези привърженици на култа, които бяха и почитатели на моторните спортове, нададоха одобрителни викове. Шабан изглеждаше раздразнен, но не каза нищо, докато Озир ги успокояваше.
- Благодаря ви, благодаря. А сега ще изпратя Жерар сред вас - той кимна към преводача, - за да приеме въпросите ви.
Жерар слезе на централната алея и огледа полето от размахани ръце, преди да протегне микрофона към млада и красива тъмнокоса жена. Тя изглеждаше така, сякаш всеки момент ще припадне от радост и бързо избъбри въпроса си на френски. Преводачът го предаде на Озир:
- Мисълта за пътешествието през Подземното царство ме плаши. Какво ще стане, ако се проваля при пазителите, преди да се изправя пред Озирис?
Озир ѝ се усмихна успокояващо.
- Онези, които следват думите на Озирис, няма защо да се боят от Подземния свят. Пазителите могат да навредят само на неподготвените и на неверниците. - Усмивката му се разшири, тъмните му очи проблеснаха. - Ако дойдете в Швейцария, за да ви просветя лично, аз ще ви науча на всичко необходимо, и дори повече.
- Той да не се опитва да я сваля? - прошепна Еди, след като младата жена сърдечно благодари.
- Мисля, че да - отвърна Нина. - Лично просвещение, дрън-дрън.
- Ш-ш-шт! - изсъска жената до Еди.
Преводачът избра следващия просител, друга млада, привлекателна жена, този път блондинка. Следващата също беше блондинка.
- Мисля, че улавям модела - каза Нина.
Еди поклати глава със смесица от недоверие и възхищение.
- Боже, той е намерил решение на абсолютната фантазия на всеки мъж - как да забогатее и да накара жените да го боготворят. - Усмивката му замръзна, когато Нина вдигна ръка. - Какво правиш?
- Имам въпрос. - Заигравката на Озир с египетската религия и използването ѝ за лични облаги дразнеха все повече професионалната ѝ гордост - но освен това ѝ беше любопитно колко насериозно приемат религията неговите после дователи. Дали това беше поредната ню ейдж глупост, която запълваше празнотата в живота им, докато не преминат към следващото забавление… или дълбоко, истински вярваха в нея?
Преводачът почти беше стигнал до дъното на залата, съсредоточен в търсенето на точния тип вярващи - и Нина се вписваше в модела. Той протегна микрофона към нея.
- Нали не трябваше да се набиваме… О, за Бога! - промърмори Еди, скривайки лицето си под козирката на шапката.
- Аз… имам въпрос - рече Нина с променен, висок глас. Тя погледна към Озир, който стоеше на сцената, но същевременно наблюдаваше Шабан и Кротала за признаци, че са я разпознали. - Питам се как можем да получим безсмъртие едновременно и в този живот, и в следващия, след като за да преминем в следващия, трябва да умрем в този? - Всички вярващи се обърнаха към нея с осезаемо презрение.
От снизходителната усмивка на Озир и бързината, с която отговори, стана ясно, че отдавна е измислил подходящия отговор.