Еди профуча през дървената двойна врата и я затръшна зад себе си. Той омота найлоновата лента няколко пъти около бравите - тежки метални топки от протрит месинг - и я завърза колкото се може по-здраво.
Мейси дотича при тях.
- Доктор Уайлд! Какво се случи?
- Не им харесва да оспорват вярванията им - отвърна Нина. Тя се огледа в търсене на най-бързия маршрут за бягство.
Еди вече го беше открил. Той изсвири остро, за да привлече вниманието на жените и побягна към паркираната лимузина на Озир. Изненаданият шофьор усети удара на Еди и удара в паважа почти едновременно.
- Насам!
- Лимузината ли ще крадем? - извика невярващо Мейси.
Нина отвори задната врата и я побутна вътре.
- По-добра е от таксито! - После скочи след нея. - Еди, тръгвай!
Еди натисна педала за газта. Лимузината направи остър завой, удряйки колата, която беше паркирана пред нея. След това вече бяха свободни.
Нина се обърна назад и видя как дървената врата се тресе от ударите. След това найлоновата лента се скъса. Кротала изтича на улицата и се разкрещя - но прояви достатъчно здрав разум да не започне да стреля пред сградата на работодателите си на оживената улица.
Еди продължи с не повече от два километра в час по парижките улици, след което спря рязко пред входа на метростанцията.
- Навън! - изкомандва той. Те изоставиха колата - Мейси се изненада, че побягнаха покрай станцията, а не влязоха в нея. - Ще решат, че там сме отишли - обясни ѝ той. - Акоles flics81бъдат заети с претърсването на станциите на метрото, няма да ни търсят в „Старбъкс”.
- Май си много добър в това, а? - В гласа на Мейси прозвуча нотка на възхищение.
- Горе-долу - отвърна той с усмивка, докато завиваха зад ъгъла и се отправяха към интернет кафенето. - Стигнахме. Не е „Старбъкс”, но ще свърши работа. - Те влязоха вътре.
Няколко минути по-късно покрай тях профуча полицейска кола с надута сирена, но това беше единственият признак, че ги преследват. Като че ли полицията и Храмът се бяха хванали на номера на Еди. Въпреки това той остана напрегнат и не свали поглед от прозореца, докато сирената не се изгуби.
- Мисля, че си тръгнаха - каза най-накрая той, обръщайки се към Нина и Мейси. Те бяха платили за време на компютъра - в началото, за да не привличат внимание, - преди отново да отворят страницата на култа. - Сега какво ще правим?
Нина си беше задала същия въпрос.
- Озир със сигурност притежава зодиака и наистина търси пирамидата на Озирис. Видя го как реагира, когато ги споменах.
- Да, и извадихме голям късмет, че успяхме да се измъкнем оттам. Мисля, че трябва да разкажем на египтяните какво сме открили и да ги оставим да се оправят. Зодиакът си е техен, сами да си го намират.
- Все още нямаме никакви доказателства - възрази Нина. - Той сигурно се намира в щаба им в Швейцария - тя посочи страницата на Храма в интернет, - но ще ни трябва нещо повече, за да убедим министъра или доктор Асад да предприемат някакви мерки.
- Каквото и да решим, трябва да действаме бързо - каза Мейси. - Иначе те ще намерят пирамидата и ще я опразнят.
- Няма какво толкова да направим, нали? - сопна се Еди.
- Да не мислите, че ще ни позволят да нахлуем в щаба им и да хвърлим едно око на това нещо?
- Ясно, че няма - отвърна раздразнено Мейси, - но ти би могъл да проникнеш вътре! - продължи тя, изпълнена с ентусиазъм. - Нали си бил в специалните части? Двете с доктор Уайлд бихме могли да им отвлечем вниманието, а ти ще се промъкнеш и ще използваш своите трикове, за да намериш зодиака…
Нина притисна пръсти към слепоочията си.
- О, млъквай, Мейси - изръмжа тя. Момичето се отдръпна засегнато.
- Не, наистина, бихме могли…
- Това не е филм и Еди със сигурност не е нинджа. Много глупава идея. - Тя се намръщи и разтърка чело. - Нека помисля малко.
- Като говорим за глупави идеи - рече Еди, след като Мейси се облегна назад и стисна зъби, - влизането в храма и обявяването на тези ненормалници, че оная работа на техния бог е била отрязана, си беше доста голяма глупост.
Нина го погледна.
- Да, сякаш предизвикването на въоръжен убиец е нещо по-добро. Много те бива да се замесваш в неприятности, Еди.
- Много се извинявам - извика саркастично той. - Не съм аз човекът, който се замесва в неприятности. Не аз взривих Таймс скуеър и потроших Сфинкса! Не аз се опълчих на цяла банда откачени култисти! Бързо, разкажи на всички куку-доктори - ти намери нов начин за борба с депресията!
- Те не обичат да ги наричат куку-доктори - сопна му се Мейси.
Нина не ѝ обърна никакво внимание.
- Да, разбира се! Как не се сетих по-рано! Очевидно единственият начин да преодолея най-тежкия период в живота си след смъртта на родителите ми е да бъда преследвана и гърмяна!
Еди изсумтя, изпълнен със смесица от гняв и тревога.
- Ох, колко е хубаво да знам, че бракът ни е започнал толкова добре.
- Едва ли си го забелязал! - сопна му се тя. - Тъй като очевидно си намерил други начини за запълване на времето.
Той погледна към тавана и завъртя очи театрално.
- О, за Бога! Пак ли!