Анди Макдермът Нина Уайлд и Еди Чейс 5 Операция Озирис

- Предполагам, че става дума за четвъртия от свитъци­те, които доведоха до откриването на Залата на летописите.

- Да. Храмът на Озирис финансира археологически раз­копки точно до границата с Египет в Газа, при които моите експерти - които са и мои последователи - сметнаха, че ще открият нещо интересно. Оказаха се много поправи, откол­кото можех да си представя.

- Значи сте запазили последната страница за себе си.

- За мен не е проблем египетското правителство да сло­жи ръка върху Залата на летописите. Тя е национално съкро­вище. Но щом открих какво има в нея - той посочи папиру­са, - знаех, че това е нещо, което трябва да запазя за себе си. На всяка цена. - Той посочи останалите експонати, кои­то варираха от гравирани фигурки на древни богове до гра­мадни каменни плочи, изрязани от стени, покрити с множе­ство йероглифи. - Това е най-голямата частна колекция в света от свързани с Озирис артефакти. Събирам ги от годи­ни, но се надявам скоро колекцията ми да се увеличи.

- Когато намерите пирамидата на Озирис - каза Нина.

- Точно така. И както изглежда, вие сте склонна да ми помогнете да го направя.

- Ако може да ѝ се вярва - изръмжа Шабан.

- Ще видим. Насам, доктор Уайлд. - Озир я поведе към вратата. Подминаха едно обширно пространство сред екс­понатите, което според Нина идеално отговаряше на разме­рите на зодиакалната диаграма, но тя нямаше време да спо­мене за това, тъй като Озир я въведе в съседната стая.

Въпреки египетската тема на украсата, луксозната стая беше определено обзаведена в стил плейбой, цялата в хром, светло дърво и черна кожа.

- Моля, седнете - покани я Озир. Нина си избра кръгъл кожен диван с бели възглавнички от овча кожа. Очакваше Озир да седне на отсрещното кресло, но той се настани на дивана до нея. Шабан остана прав. - Така - рече с усмивка Озир, - да ви донеса ли нещо?

- Не, благодаря.

- Тогава, надявам се, да нямате нищо против аз да си сипя. - На стъклената масичка имаше стилен домофон; той натисна един бутон и произнесе: - Фиона? Кафето ми, ако обичаш. - После погледна към Шабан, който се намръщи, и поклати глава. - Само едно, благодаря. - Озир се облегна на­зад и отпусна ръка върху облегалката на дивана, като върхо­вете на пръстите му почти докосваха рамото на Нина. - До­бре, доктор Уайлд… мога ли да ви наричам Нина?

- Мисля, че да - отвърна несигурно тя.

- Ако желаете, можете да ми казвате Халид, както ви е по-удобно.

- Добре… Халид. - Тя успя да се усмихне леко, а Озир ѝ отвърна с широка усмивка.

- Е, Нина. Искате да ми предложите сделка. - Усмивка­та не слизаше от устата му, но вече беше придобила работен оттенък. - Силно съм заинтригуван.

- Аз също - обади се студено Шабан.

- Нека сложим картите си на масата - каза Нина. - Вие притежавате зодиака от Сфинкса - знаете го, и аз го знам.

Озир погледна към Шабан.

- Проверихме я за микрофони - отвърна той. - Няма нищо, само телефон.

- И аз не умирам от желание други да научават за това - увери ги Нина. - Говорехме за зодиака. У вас е, нали?

- Да, у мен е - отвърна Озир.

- Ето, признахте си! Пипнах ви! - Тя го посочи обвини­телно с пръст, след което свали ръка и се ухили на ядосания Шабан. - Психопат.

Озир се изсмя.

- Мисля, че ще ми харесате, Нина. Но да, зодиакът е у мен.

- И смятате да го използвате, за да намерите пирамида­та на Озирис, нали?

- Отново сте права.

- Обикновено съм.

- Освен за Райската градина - обади се язвително Шабан.

Нина го изгледа злобно.

- Не, дори за това. Само че бях тотално прецакана от хората, които искаха да запазят съществуването ѝ в тайна. - Тя отново погледна Озир. - Което е една от причините да дойда при вас. Мога да ви помогна да намерите пирамидата на Озирис… но си искам моя дял.

Очите му проблеснаха присмехулно.

- Не съм очаквал прочутата Нина Уайлд да е толкова… користолюбива.

- Не съм. За пръв път го опитвам.

- Не ѝ вярвам - обади се Шабан.

- Да, напоследък никой не ми вярва. - Гласът ѝ направо режеше. - Знаете ли защо дойдох при вас? Защото копеле­тата от АСН съсипаха живота ми. Унищожиха кариерата ми и ми отнеха всичко, което имаше значение за мен.

- Ами съпругът ви? - попита Озир.

Тя се усмихна саркастично.

- Еди и аз сме… в почивка. Скарахме се - заради това, че реших да дойда при вас. Той каза, че няма да го приеме, а аз знаех, че няма да промени решението си. Никога не го прави. Затова дойдох сама.

- И кое ви накара да дойдете?

- Всичко - отвърна тя, след което повтори с горчивина в гласа: - Всичко! Те ме направиха за смях! Омръзна ми. АСН да вървят по дяволите! - Озир и дори Шабан изглеж­даха изненадани от гневния ѝ изблик. - Искате ли да знаете истината? Харесваше ми да ги правя да изглеждат като гру­па некомпетентни задници пред целия свят. Мътните да ги вземат. Вече им отнех Залата на летописите - а сега искам да завърша всичко с пирамидата на Озирис. Стига да ми се плати добре, вече не ми пука.

- Парите не са проблем - каза Озир със загрижен, но все пак успокояващ глас. Той леко я докосна по рамото; тя не се отдръпна. - Но сигурна ли сте, че искате да напуснете съпру­га си? - Тонът му подсказваше, че одобрява решението ѝ.