Анди Макдермът Нина Уайлд и Еди Чейс 5 Операция Озирис

- Не - отвърна тя. - Но Еди - съпругът ми - има по-малък брат.

- Тогава ви е познато съперничеството между роднини.

- Може да се каже. - Тя бе срещала сестрата на Еди само няколко пъти и макар тя и Чейс да се бяха сдобрили в извес­тен смисъл, отношенията им оставаха изострени.

Озир се ухили.

- Работата на най-големия син е да отговаря за брат си, да се грижи за него, когато има нужда от подкрепа. И поня­кога да поправя грешките му, когато гневът го подведе. - Последните му думи бяха насочени към Шабан, чието лице се изкриви от безмълвен гняв. - Но елате - каза той, повеж­дайки Нина към вратата. - Вижте сама защо търся пирами­дата на Озирис.

13.

Следван от Шабан, Озир поведе Нина към двора. Тя беше минала покрай черната стъклена пирамида и намира­щата се до нея хеликоптерна площадка, но едва сега успя да я огледа както трябва. Еднообразната ѝ полегата фасада и събиращите се на върха страни оставяха впечатление за кар­тина в перспектива, така че беше трудно да прецени истин­ските ѝ размери. Но тя беше по-висока от всички кули на замъка, които се издигаха на около два и половина метра височина.

- Пирамида в Швейцария? - рече тя, когато се приближи­ха до нея. - Не ми изглежда на място. - Меко казано; за разли­ка от стъклената пирамида в Лувъра, постройката на Озир беше очебийно несъразмерна и доминираше над замъка.

- Според мен се вписва добре в пейзажа - отвърна Озир. - Един от многото плюсове на Швейцария. Признавам, оба­че, че онова, което ме доведе тук, е данъчната им система.

- Мислех, че религиите са освободени от данъци. - Тя едва не каза „култове”, но предпочете да не го дразни.

- На повечето места е така - щом ги признаят за закон­ни, което отнема много време и усилия. Основах Храма на Озирис преди петнайсет години, но едва през последните пет той започна да се разраства и да става популярен из цял свят. А и имам и други интереси, които, за съжаление, не са освободени от данъци… освен ако щабът ми не е в Швейца­рия и нямам много умни и скъпо платени счетоводители.

В откритата част на двора, която при пристигането на Нина беше напълно пуста, имаше около трийсетина мъже, облечени с черни шорти и тениски, които се занимаваха с ка-листеника91. Кротала, за пръв път без якето си от змийска кожа, раздаваше команди като инструктор по строева подго­товка. Шабан изостана, за да размени няколко думи с амери­канеца; докато Шабан говореше, всички мъже стояха мирно.

- Както изглежда, си имате своя собствена малка армия - каза Нина.

- Идеята е на Себак - отвърна Озир, докато брат му от­ново се върна при тях. - За защита. Храмът понякога при­влича неприятности - както може би вече сте забелязали. - Той се усмихна.

Стигнаха до пирамидата. Стъклените врати на фасада­та ѝ се плъзнаха встрани и разкриха стилно фоайе. Двамата души вътре се поклониха с уважение, а Озир поведе Нина към асансьора. Беше объркващо, предната и задната стъкле­ни стени бяха скосени заради пирамидалната структура на сградата, а напречното сечение на асансьора - успоредник, - чиято шахта се издигаше под съответния ъгъл. Това бе ужасно неефективно използване на пространството, кабина­та можеше да побере далеч по-малко хора, отколкото стан­дартен асансьор, но Нина подозираше, че домакинът ѝ се интересува много повече от формата, отколкото от функци­оналността.

Шабан влезе с тях в кабината и не свали студения си поглед от Нина, докато се изкачваха нагоре. Стъклените сте­ни ѝ позволяваха да разгледа вътрешността на пирамидата, като най-впечатляващото в нея беше една грамадна зала-храм. За разлика от стаята, която беше видяла в Париж, тук декоративните йероглифи бяха изрязани с лазер върху стък­лени панели, а хромираните високи статуи на египетските богове проблясваха край входа.

- Това е главната квартира на Храма на Озирис - обяви гордо Озир. - Тук се намира и щабът на „Озирис инвестмънт груп” АД. Разбира се, имаме офиси в Женева, както и на дру­ги места, но всички се управляват оттук.

- Ръководите религия и бизнес от една и съща сграда?

- Двете неща са много по-близки, отколкото предпола­гате - отвърна той с усмивка. - Клиентската лоялност, па­зарният дял, възвръщането на инвестициите… всичко е от изключително значение. - Високата зала се изгуби от погле­да им и те минаха покрай два етажа с офиси, преди асансьо­рът да спре.

Нина усети във въздуха силната и характерна миризма на мая.

- Надушвам, че тук имате и пекарна.

Озир се засмя.

- Не съвсем. Но хлябът беше важна част от живота ми - баща ми беше пекар. Израснах, правейки хляб. - За миг очи­те му като че ли се изпълниха с копнеж. Излязоха от асансь­ора. - Той си мислеше, че ще наследя бизнеса му.

- Да - обади се саркастично Шабан, гневът му беше поутихнал. - Сигурен съм, че би предпочел да месиш тесто, вместо да живееш в швейцарски замък.

- Съдбата имаше други планове за мен. Нина, оттук, ако обичате.