Анди Макдермът Нина Уайлд и Еди Чейс 5 Операция Озирис

- Същият, от който научих за пирамидата на Озирис и онова, което се намира в нея. Има и други съкровища, раз­бира се, там е саркофагът на самия Озирис… но най-ценно­то нещо в гробницата е и най-обикновеното. Хляб. Мая! Маята, която е превърнала един обикновен човек в легенда.

- Искате да кажете, че маята го е направила безсмъртен?

Озир поклати глава.

- Не по начина, по който използваме тази дума. Продъл­жителността на живота в Египет е била колко…? Четирийсет години? Най-много четирийсет и пет. Доживелият до седемдесет се е смятал за невъзможно стар - и ако този чо­век е бил цар, той е бил смятан за безсмъртен!

- Приемам го - отвърна Нина с известна неохота в гла­са, - но как маята му е помогнала да живее толкова дълго?

- Както вече казах, има различни видове мая. - Той по­сочи брадатия учен, който работеше на компютъра. - Док­тор Крал и екипът му проследяват генетичния код на опре­делени видове в търсене на идеалната последователност. Може да я открият още утре - и тогава аз ще бъда най-богатият човек на света. От друга страна, търсенето може да от­неме стотици години, а дотогава аз отдавна ще бъда мъртъв, независимо колко стриктно спазвам собствените си учения. Затова предпочитам да открия оригинала, който се намира в пирамидата на Озирис.

- Значи според вас маята, използвана за приготвянето на Озирисовия хляб-чудо, е своего рода… знам ли, удължа­ваща живота мутация?

- Не всяка мая е добра. Някои закваски представляват патогенни организми, чиито спори могат да заразят човеш­кия организъм или пък са носители на вируси. Но маята, използвана за хляба на Озирис, е различна. Тя е носител, но не на вирус. Тя носи ензим, наречен теломераза, който въз­становява и попълва теломерите.

Всичко си дойде на мястото.

- Тя им пречи да се скъсяват, когато клетките се делят - каза Нина. Очите ѝ се разшириха, когато разбра какво означава това.

- Клетките могат да живеят вечно. Никога няма да умрат.

- Както и онези, които ядат от маята. - Озир се усмихна триумфиращо. - Тя осигурявала ензима, който попълвал клетките на Озирис и забавял и дори спирал стареенето му. Хората са го смятали за безсмъртен.

- А щом владетелите знаят, че яденето на хляба им по­мага да живеят по-дълго, естествено, че ще го запазят за себе си. - Тя се намръщи. - Но маята не се ли уврежда по време на печене?

- Двамата с брат ми поназнайваме някои неща за пече­нето - намеси се Шабан със саркастично пренебрежение.

- Температурата в глинените пещи, използвани в дре­вен Египет е била непостоянна - обясни Озир. - Понякога маята оцелявала. А ако пекарите са знаели, че тя представ­лява ключът към дълголетието, те са правели всичко възможно да оцелее колкото се може повече от нея. - Той се ус­михна криво. - Хлябът нямало да е най-вкусният, но това е малка цена за вечния живот.

- Едва ли е бил вечен - изтъкна Нина. - Пак са можели да умрат от болести или да бъдат стъпкани от камила. Древ­ният Египет е бил опасно място.

- Но мъдрите царе се пазят от опасностите - каза Озир. - А Озирис е бил най-мъдрият от всички. Иначе е нямало да бъде почитан като бог.

- Значи намирате гробницата му и култивирате няколко щама от маята?

- Да. Спорите на маята са в състояние да оцелеят без­крайно дълго време. Дори жреците да не са оставили хляб за задгробния му живот, в съхранените му в буркани органи не може да няма останки от нея. Така или иначе, сигурен съм, че ще намерим образци. - Той погледна към лаборато­рията. - Оригиналният щам е бил изгубен толкова отдавна, но ние отново ще го съживим. И след няколко генетични модификации той ще ме направи също толкова почитан, кол­кото Озирис.

Нина го изгледа подозрително.

- Генетични модификации?

Шабан процеди през зъби:

- Мисля, че ѝ разкри достатъчно, братко.

Озир го погледна раздразнено, но този път се съгласи с него.

- Себак е прав - каза той на Нина със самодоволна не­принуденост. - Малките ни търговски тайни не са от практи­ческо значение. Достатъчно е да кажа, че ще бъдем щедро възнаградени за това, че сме дарили безсмъртието на света.

- Да, сигурна съм, че ще станете много богат и много могъщ. Само че… - Тя му се усмихна закачливо, прикривай­ки презрението си. - Не можете да направите нищо, докато не откриете пирамидата на Озирис. Което ни връща към на­шата сделка. Както вече казах, искам моя дял. Предвид оно­ва, което възнамерявате да постигнете, смятам, че няколко милиона ще бъде честно. Долари, имам предвид. Не египет­ски лири.

Шабан изсумтя възмутено, но Озир кимна.

- Ако ми помогнете да намеря онова, което търся, ще бъдете богато възнаградена.

- Радвам се да го чуя - каза Нина и протегна ръка. - Как­во ще кажете?

- Халид, не може да говориш сериозно - възрази Ша­бан. - Тя се опитва да те измами! Защо не ми повярваш?

Озир погледна твърдо брат си.