Анди Макдермът Нина Уайлд и Еди Чейс 5 Операция Озирис

Нина помоли шофьора да спре.

- Защо не си измислиш собствена религия, пък да ви­дим как ще се развият нещата.

Мейси се замисли.

- А не може ли последователите ми да бъдат, да речем, голи до кръста пожарникари? Млади, разбира се.

- Знаеш ли, тази религия ме заинтригува.

- Ей! - изръмжа Еди.

Тримата освободиха таксито и загледаха как Шабан и Кротала напускат мерцедеса, докато облечени в зелени сака мъже им разчистват пътя към входа на сградата. Изчакаха ги да влязат вътре, след което Нина тръгна към тълпата.

- И сега какво? - попита Еди. - Ще ги чакаме пак да излязат?

- Не знам - сви рамене тя. - Но мисля, че не трябва да ги изпускаме от поглед. - Тя огледа тълпата. - Трябва да при­зная, че този Храм на Озирис възбуди любопитството ми. Интересно ми е също така защо Озир толкова иска да намери пирамидата на Озирис. Трябва да се опитаме да влезем вътре.

- Да не си забравила, че те знаят как изглеждаме?

- Значи ще стоим отзад. Тук има около триста души - ако си държим главите наведени, Шабан и приятелчето му няма да ни видят. А никой друг не знае кои сме.

- Ъ-ъ-ъ…, доктор Уайлд, милиони хора ви видяха по теле­визията - възрази Мейси. - А и преди това си бяхте известна.

Нина погледна към близките магазини.

- Добре, може пък да се дегизираме…

*

- Тази дегизировка не струва - прошепна Еди, когато двамата с Нина си намериха места на последния ред в зала­та, подредена в египетски стил, с две огромни статуи на Ози­рис от двете страни на входа.

- Съжалявам, но не се намираме в модния квартал на Париж - изсъска му Нина. Единственото, което можаха да намерят, за да прикрият лицата си, бяха бейзболни шапки с надпис „Обичам Париж” над козирките.

От предните редици се надигна развълнуван шум. Тъл­пата се изправи и започна да ръкопляска на Халид Озир, кой­то се запъти към сцената в дъното на залата, наслаждавайки се на екзалтираните възгласи на последователите си. Зад него вървяха други високопоставени членове на Храма на Озирис, сред които се забелязваха Шабан и Кротала. Еди смъкна козирката по-ниско над очите си.

- Мейси постъпи правилно, като реши да остане отвън…

- Merci, merci-каза най-накрая Озир. -Bonjour, et bienvenue! Malheureusement,топfrancais est terrible71. -Умишлено изопаченото му произношение накара тълпата да избухне в смях. - Затова ще използвам преводач! - Той кимна към един мъж, който стоеше до сцената. Мъжът пристъпи напред и пре­веде думите му, което предизвика нова вълна от смях.

Озир махна с ръка и публиката насяда. Същото напра­виха и хората на сцената, с изключение на преводача.

- Благодаря ви, че дойдохте - продължи Озир. - Нека светлината на бога-слънце Ра ви благослови!

- Нека духът на Озирис ви пази и ви дава сили - отвърна тълпата, някои на английски, други на френски.

- За мен е истинско удоволствие да видя толкова много хора тук днес. Нашата църква черпи сили от всеки нов по­следовател - и светът ще се превърне в едно по-добро мяс­то, благодарение на мъдростта на Озирис!

Публиката не спираше да ликува, докато той продължи речта си. Нина трябваше да признае, че макар да смяташе църквата му за пълна глупост, самият Озир беше магнети­чен оратор - ако беше останал актьор, без съмнение щеше да пробие в Холивуд.

От друга страна, помисли си тя, успявайки да наложи официалното признаване на Храма на Озирис за религия, той беше постигнал нещо, което дори най-успешните акть­ори в Холивуд не успяваха - пълна данъчна амнистия. Може би в тази лудост все пак имаше някаква система?

- Слава тебе, Озирис! - Озир протегна ръцете си наго­ре. Нина се изненада, когато богомолците неочаквано започ­наха да припяват „Озирис!” - Озирис, господарят на веч­ността, съдник на всички души, най-великият, който ни очаква в земята на мъртвите отвъд Абидос! О, Озирис!

- Озирис! - отново пропя тълпата. Този път Нина и Еди успяха да се включат с половин уста.

- Небесните богове те възхваляват, а боговете на Под­земното царство коленичат пред теб. Ти ни носиш божест­вения хляб, който дарява безсмъртие на всички твои после­дователи в този живот и в следващия. Ти ни пазиш от злото на Сет, унищожителя. О, Озирис!

- Озирис!

- Най-велики от всички хора и богове, покажи ни пътя към вечния живот! Преведи ни благополучно през опаснос­тите на Подземния свят, за да се изправим пред твоя съд! Слава тебе, о, Озирис!

Тълпата отново изпя името на бога, като при всяко по­втаряне силата и страстта в гласовете се засилваше. Очите на Озир бяха затворени; Нина не можеше да прецени дали наистина вярва в онова, което казва, но той приличаше на театрален актьор, който получава овациите на живота си.

Същото обаче не можеше да се каже за брат му. Лицето на Шабан беше студено, напрегнато, изкривено от потиснат гняв. Еди също го забеляза.

- Какъв му е проблемът?

- Не знам - отвърна Нина, - но определено има проблем с тази молитва.

- В смисъл?

- Тя прилича на опростен - много опростен - вариант на истинска египетска молитва. Митологията също е по­грешна. Сет не е бил симпатяга, но не е и древноегипетският еквивалент на Сатаната.

Озир свали ръцете си. Вълнението утихна.