- Точно така, умен ход - каза Нина, опитвайки се да прикрие нервността си. - Това не ви е „Шифърът на Леонардо”. Не може просто ей така да си вадите змийските зъбки посред бял ден в Лувъра, пред толкова много свидетели.
Служителят поглеждаше несигурно ту едната, ту другата групичка.
- Познавате ли се?
- Не са ни запознавали официално - отвърна Нина със студен сарказъм. - Но да, познаваме се. Господин Шабан, ако се не лъжа. И вашият очарователен приятел.
- Боби Кротала - обади се с провлачен глас спътникът на Шабан. - Съжалявам, че ви пропуснах последния път, ако ме разбирате.
- Кротала? - обади се присмехулно Еди. - Глупости! Не може това да е истинското ти име.
Онзи присви очи.
- Аз съм индианец чероки, задник такъв.
- Какво, една шейсет и четвърта ли? Та ти си по-бял от мен! Прякорът Усойница би ти подхождал повече.
- Знаеш ли - рече Кротала, поклащайки глава, - по-добре внимавай с приказките, когато говориш с пехотинец. Току виж съм ти затворил устата. Завинаги.
- Никой свестен пехотинец няма да си остави косата в такова състояние - отвърна Еди, без да се впечатли от заплахата на американеца. - Бил си позорно уволнен, нали?
- Еди, скъпи - обади се Нина с напрегната усмивка, - ще спреш ли да провокираш човека?
- Разбира се, че ви познавам, доктор Уайлд - каза Шабан. - Всъщност след малката ви каскада при Сфинкса доста голяма част от света ви познава. - Служителят на музея примигна, разпознавайки я. - Както и госпожица Шариф - добави египтянинът, когато Мейси се появи от преддверието. - Дошли сте тук заедно. Колко удобно.
- Защо сме все още тук? - прошепна уплашено Мейси на Нина.
Шабан присви очи съсредоточено.
- Защо сте тук, доктор Уайлд?
- Предполагам, че по същата причина като вас. - Очите ѝ проблеснаха; под мишницата си мъжът стискаше кожена папка, която сигурно съдържаше снимки от сглобения наново зодиак. - От силен интерес към древната астрология.
Очите му се присвиха още повече.
- Много силен.
- Сигурна съм в това. Но всъщност трябва да тръгваме. Ще се видим - надявам се, да не е много скоро, всъщност.
- Знаете ли какво - рече Кротала и отново бръкна в джоба си, - какво ще кажете да ви изпратя до изхода?
- А ти какво ще кажеш да не го правиш? - отвърна Еди с надеждата, че Кротала няма да се досети, че не е въоръжен.
- Всичко е наред, Боби. - Шабан докосна мъжа по ръката. - Остани с мен. Сигурен съм, че ще се срещнем отново. Надявам се - усмихна се той искрено, но злобно, - при по-неофициални обстоятелства.
- Очаквам го с нетърпение - отвърна Еди, продължавайки да стиска дръжката на несъществуващия си пистолет. Двамата с Нина отстъпиха встрани, а Мейси побърза да се скрие зад гърбовете им. Шабан и Кротала стояха като статуи и ги наблюдаваха как стигат до стълбите към долната стая. - Добре, момичета, тичайте!
Те хукнаха към подземната стая, в която по иронично стечение на обстоятелствата бяха изложени предмети, свързани с Озирис, след което бързо се изкачиха по други стъпала към зала, пълна с мумии, привличайки изненаданите погледи на останалите посетители. Еди се обърна назад.
- Не ни е последвал, но се обзалагам, че е повикал екипа горили. - Той разгърна туристическата карта. - Къде е най-близкият изход, по дяволите?
Намериха пътя за навън и се озоваха на площада до източната страна на музея.
- Исусе, наистина трябва да си купя нов пистолет - оплака се Еди.
Нина обаче беше повече заинтригувана от колата, паркирана в близката забранена зона - голям черен джип мерцедес със затъмнени стъкла.
- Дали това не е колата на Шабан?
- Може би - отвърна Еди, повеждайки двете жени към отсрещния тротоар. - Защо? Да не искаш да я претърсим?
- Не, но се питам дали да не тръгнем след нея.
- Тъкмо успяхме да се отървем от него, а ти искаш го последваме? - попита Мейси.
- Не можем да открием пирамидата на Озирис, без да видим целия зодиак - каза Нина. - А той е у Шабан.
Те побързаха да се скрият зад ъгъла. Нина погледна назад. Никой не ги следеше.
- Не е задължително да е неговата кола - обади се Еди.
- Тогава значи сме прецакани. Но в забранената зона паркират само ВИП-ове, така че да изчакаме и да видим.
Оказа се, че това наистина беше колата на Шабан. Десетина минути по-късно египтянинът с белязаното лице излезе от Лувъра. Двамата с Кротала се качиха в мерцедеса.
- Смяташ ли, че е разгадал как да намери пирамидата? - зачуди се Мейси.
- Има само един начин да разберем - отвърна Нина. Джипът потегли. Тя изтича иззад ъгъла и размаха ръце: - Такси!
- По дяволите! - изруга Еди, поглеждайки надолу по тясната улица. - Не очаквах, че дори във Франция тези коли ще са големи.
Нина, Еди и Мейси последваха джипа на Шабан с такси - след като първо успяха да убедят шофьора му, че молбата имsuivez cette voiture!51не еune blague62.Мерцедесът спря пред голяма сграда, носеща логото на Храма на Озирис - пред която, също като пред двойничката ѝ в Ню Йорк, се беше събрала огромна развълнувана тълпа.
- И всички тези хора са дошли тук, за да видят онзи тип Озир? - попита невярващо Мейси. - Знам, че е бил кинозвезда, но моля ви се!