Анди Макдермът Нина Уайлд и Еди Чейс 5 Операция Озирис

Скоро тя се отвори и пропусна поредната служителка. Еди я изчака да мине, след което бързо се плъзна зад нея в коридора. От едната му страна се намираше кухнята на ка­зиното; от другата имаше подобна сервизна врата, водеща към стаята за персонала.

Той я открехна, надникна през процепа и видя поне сто­тина души, част от които бяха насядали на игралните маси, а останалите бяха заети с разговори. Няколко двойки танцу­ваха на открит дансинг пред струнен квартет.

Еди се напрегна, когато зърна Кротала - сакото му от змийска кожа не можеше да бъде сбъркано. Щом той беше тук, значи Шабан също се навърташе наоколо, което озна­чаваше, че…

- Ето те къде си, негоднико!

Озир седеше до една маса за блекджек, а до него се виж­даше издокараната Нина.

Еди мина покрай танцьорите. Кротала и Шабан се нами­раха на няколко метра от водача на култа и обсъждаха нещо с група хора. Забелязваха се няколко от костюмираните горили на Озир, но те не биха го разпознали. Стараейки се да държи гостите между себе си и Шабан, Еди тръгна към масата.

Нина държеше три карти в ръката си, общо осемнайсет точки; Озир имаше деветнайсет, а обърнатата карта на дилъ­ра беше поп. Другите двама нямаха нищо. Нина сви устни.

- Хм-м. Труден избор.

- Шансът е на ваша страна - каза ѝ Озир.

- Знам ли. Чувствам се късметлийка тази вечер. - Тя тупна по масата. - Искам карта.

Дилърът обърна една карта на масата. Тройка.

- Двайсет и едно - извика Нина. - Я виж ти! - Дилърът обърна горещата карта; вале. Към купчинката на Нина се прибавиха още чипове.

Озир се засмя.

- Наистина имате голям късмет тази вечер.

- Е, не чак толкова. Майка ми ме научи да играя когато бях малка. Освен това съм много добра по математика.

Той се усмихна лукаво.

- Да не би да признавате, че броите картите, Нина? Ка­зиното няма да го одобри!

Наистина бяха обърнати достатъчно карти, за да може тя да изчисли, че са останали достатъчно малки карти и да прецени стратегията си - но реши, че няма нужда той да раз­бира за умението ѝ да смята безгрешно на ум.

- Не бих си го и помислила! - възрази тя. - Освен това партито е ваше - както и парите. Така че вие определяте правилата.

- Някои неща важат както за играта на карти, така и в живота. - Той махна на дилъра да раздаде нови карти.

- Здрасти - разнесе се груб йоркширски глас зад гърба ѝ. На масата паднаха няколко банкноти от по петдесет евро.

- Други могат ли да играят?

Нина се обърна.

- Еди! - извика радостно тя, преди да осъзнае, че изоб­що не трябва да е доволна. С надеждата, че викът ѝ е приет като изненада, тя продължи с рязък, гневен тон: - Какво пра­виш тук, кучи син такъв?

Той примига изненадано.

- А?

- След всичко, което ми наговори в Париж? - Тя се из­прави и приближи лице към неговото. - Върви по дяволите, копеле.

Объркването му беше заменено от изражение на дълбока болка… преди най-накрая да схване, че Нина очевидно играе роля, което означаваше, че и той трябва да се включи в играта.

- Няма начин, ъ-ъ-ъ… няма да те пусна да си идеш. Ни­кой не ме изоставя. Никой!

Озир кимна на бодигардовете си да се приближат. Той се вгледа в Еди, опитвайки се да го разпознае.

- Нина, кой е този… господин?

- Съпругът ми - изръмжа тя. - Не след дълго - бивш.

- Еди Чейс - представи се Еди на Озир. - Вече знам кой сте вие.

Озир се досети.

- От храма на Озирис в Париж. Разбира се.

Шабан и Кротала бързаха към тях.

- Халид! - изсъска Шабан, навеждайки се към брат си. - Казах ти да не ѝ се доверяваш!

- Аз също не умирам от радост, че го виждам тук - каза Нина.

Кротала пристъпи напред.

- Тогава може би трябва да го разкараме от погледите ви.

Озир се усмихна и вдигна ръка.

- Не, не. Господин Чейс искаше да поиграе блекджек, а аз не мога да откажа на никого това удоволствие. - Той по­сочи стола от другата страна на Нина. Мъжът, който седеше там, бързо стана и се отдалечи. - Моля, седнете.

- Халид, не може ли просто да се отървете от него? - оплака се Нина.

- Ще бъде много грубо от моя страна, след като е изми­нал целия този път. - Озир не сваляше поглед от Еди, дока­то той се настаняваше на стола. - Освен това съм любопи­тен що за човек е успял да спечели сърцето ви.

- Ако опиташ нещо с нея, ще разбереш - рече Еди.

Нина въздъхна театрално.

- Еди, само се излагаш. Казах, че не искам да те виж­дам, защо просто не се примири?

- Защото си ми съпруга и трябва да правиш каквото ти казвам. Любов, уважение, подчинение, забрави ли? - Тя заби токчето си в обувката му; той я смушка, за да ѝ напомни да продължи играта. - Така - каза той, докато получаваше чи­повете си, - ще играем ли, или какво?

- Залогът е минимум петдесет евро. - Озир кимна на дилъра, който започна да раздава картите.

- Това не ви ли напомня за Джеймс Бонд? - подхвърли Еди. - Игра на карти с шефа. - Той погледна към Шабан и Кротала. - Горилите му обикалят наоколо…

- Брат ми едва ли може да бъде определен като горила - отбеляза дружелюбно Озир, докато разглеждаше картите си. Поп и четворка; четиринайсет точки. Обърнатата карта на дилъра беше десятка. - Искам карта. - Шестица. - Оставам.

Нина имаше петица и тройка.