Анди Макдермът Нина Уайлд и Еди Чейс 5 Операция Озирис

- Искам карта - каза тя, повтаряйки искането си, след като получи още една петица. Четвъртата карта беше седми­ца. - Оставам.

Дойде редът на Еди, който държеше вале и шестица.

- Искам карта. - Още една шестица. - Ох, мамка му.

Последният играч също отпадна. Дилърът обърна своя­та карта: седмица. Правилата на блекджека го принуждава­ха да остане на седемнайсет, което означаваше, че Нина и Озир печелят.

- Може би блекджекът не е вашата игра, господин Чейс - рече самодоволно Озир.

- Само загрявах. - Раздадоха наново и Еди пак отпадна на третата карта. - По дяволите!

Озир се засмя.

- Не е съвсем като Джеймс Бонд, по-скоро е като Остин Пауърс, а?

- Три пъти за късмет. - Ново раздаване. - Гръм да го удари!

- Наистина мисля, че трябва да се откажеш - процеди Нина през зъби, усещайки как с всяко раздаване парите за наема им се топят.

- Едва сега започвам.

- Да, да губиш!

Следващите две карти на Еди бяха асо и дама: блекджек. Той се ухили.

- Едва ли мога да изгубя при двайсет и едно!

Дилърът също имаше първоначален блекджек.

- Ей, чакай, какво? - възрази Еди, когато чиповете му заминаха от другата страна на масата. - Равни сме!

- Трябваше да заложите за застраховка - каза Озир, без да се впечатли, че е изгубил. - А сега залогът ви преминава към следващата игра.

- Знаех това - каза Еди след неловка пауза. Започна следващото раздаване, в което той отново отпадна. - Гръм и мълнии! - Погледна към празното място на масата, където стоеше малката му купчинка чипове, после към няколкото купчинки пред Озир. - Дали няма да се съгласите да ми на­правите една услуга?

- Вече я направих - отвърна многозначително Озир. Струнният квартет подхвана нова мелодия и той се огледа.

- А! Танго! - Стана и протегна ръка на Нина. - Може ли?

Тя замръзна на мястото си; не защото Озир я беше по­канил на танц, а заради спомените от неловкото положение, в което беше изпадала преди.

- О, аз не мога да танцувам танго. Въобще не мога да танцувам.

- Не се притеснявайте - отвърна твърдо той. - Аз ще водя; от вас се иска само да ме следвате. - Преди да успее да възрази, той я поведе към дансинга.

Еди се изправи, но се озова пред двама от горилите на Озир, които му препречиха пътя.

- Нина, трябва да говоря с теб!

Тя схвана посланието и му изпрати своето:

- Ще трябва да почакаш!

Макар да разбираше колко е смешно притеснението, ко­ето изпитваше - имаше далеч по-важни неща, за които да се тревожи - Нина се смути още повече, когато забеляза, че всички танцуващи двойки се отдръпват от дансинга. И тъй като Озир беше домакин на партито, вниманието на всички щеше да бъде насочено към него и партньорката му.

- Знаете ли, ако бяха свирили конга, може би щях да ус­пея да се справя.

- Доверете ми се - каза той. Отведе я в центъра на дан­синга, обхвана кръста ѝ с едната си ръка, а с другата хвана нейната и я изпъна встрани. - Просто ме гледайте в очите и тялото ви ще ме следва.

И след тези му думи двамата затанцуваха.

Нина с усилие потисна един уплашен стон, когато Озир я понесе по пода.

- О, Боже! - прошепна тя, опитвайки се да не изостава от него. Единственото хубаво нещо беше, че дългата ѝ рокля при­крива некоординираните ѝ стъпки. - Не мога да го направя!

- Каква негативност, направо съм изненадан - каза Озир, без да сваля очи от нейните. - След всичко, което сте постигнали, се страхувате от един най-обикновен танц?

- Страхувам се да не се изложа!

Той се засмя.

- Защо? Нима мнението на тези хора ви интересува? Нима то ще бъде по-лошо от всичко, което сте преживели през последните месеци?

- Човекът има право - обади се Еди, подтичвайки по­край тях. - И аз ти казвам същото, така че не може и двама­та да грешим. - Той промуши ръка между Нина и Озир. - Мога ли да ви отнема дамата?

- Разбира се - отвърна египтянинът, пусна Нина и от­стъпи назад. Шабан се появи до него.

- Те работят заедно. Казах ти!

Озир поклати глава и усмивката му вбеси брат му.

- Да видим какво ще стане.

- Еди, какво правиш? - прошепна Нина, когато той я прегърна през кръста. - Ти не можеш да танцуваш!

- Кой го казва? - Той погледна към квартета, преди от­ново да я погледне в очите. - Тангото „Роr Una Cabeza”.Лесна работа.

- Какво? Откога… ох! - Еди затанцува в ритъма на му­зиката, понасяйки я със себе си. За нейно огромно изумле­ние той като че ли знаеше какво прави. - Къде се научи да танцуваш? Дори не можеш да стоиш в стаята, когато по те­левизията започне „Танци със звездите”!

- Нали се сещаш за онези сутрини, когато бях с Ейми?

- Ейми? - Нина се намръщи, след което се опита да се освободи от него. - Онази полицайка?

- Хей, не се дърпай! - изсъска той, без да я пуска. - Тя имаше уроци по танци, а аз ходех с нея.

- О… „уроци по танци” ли го наричат вече?

- Не, наистина ходехме на уроци по танци! Дръж се здраво, наближава едно предно очо!

- Едно какво…? - започна Нина, преди Еди рязко да я завърти на едната страна, след което я върна обратно. Токчета­та ѝ тракаха като обезумели по пода. Накрая отново се озоваха лице в лице, притиснати един към друг. - Господи! И кога… защо реши да се учиш да танцуваш? Ти мразиш танците!