Анди Макдермът Нина Уайлд и Еди Чейс 5 Операция Озирис

Еди бързо осъзнаваше, че шофирането на състезателен болид е далеч по-сложно, отколкото изглеждаше. И най-сла­бото докосване на твърдия педал за газта като че незабавно изпращаше няколкостотин конски сили към задните колела, карайки задницата да поднася, а заради студените гуми и не­достатъчната за генерирането на притискаща сила от крилата скорост той имаше усещането, че кара върху ледена писта.

И макар че се намираше на състезателното трасе, сякаш за да влоши нещата още повече, пътят беше пълен с обик­новени автомобили, които идваха право към него. Беше тръгнал в неправилната посока. И на всичкото отгоре се на­мираше толкова близо до земята, че фаровете на насрещно движещите се автомобили се оказваха на нивото на очите му и го заслепяваха.

Той се отклони, избягвайки на косъм монолитната пред­ница на едно бентли - но предното крило се удари в стра­ничните заграждения и се изпари в облак от накъсани карбонови влакна. Той се вкопчи във волана и се опита да овла­дее колата, без да обръща внимание на армията от яростно мигащи светлинки върху таблото.

След като слезе на авеню „Д’Остенд” и започна да се спу­ска към пристанището, вече се движеше в двулентово плат­но, но това не му помогна особено, тъй като трафикът тук беше още по-наситен. Пред очите му изскочи задницата на един рейндж роувър: той натисна рязко спирачката и болидът се плъзна напред с блокирани колела. Двигателят беше на път да угасне, затова Еди отново натисна ускорителя.

Твърде силно.

Колата скочи напред, а главата му отново се удари в ролбара. Предното дясно крило се строши в задното колело на рейндж роувъра и частици от него се забиха в гумата.

Еди сви встрани точно навреме, преди голямата гума да се взриви и джипът да се килне на една страна.

- Извинявай!

Но парчетата от карбоновия корпус бяха повредили и неговата гума, и когато се опита да изпревари друга кола, предното колело се разигра. Губеше и малкото контрол върху болида.

Освен това през рева на двигателя се долавяше и един друг звук - на сирени. Полицията приближаваше. Изобщо нямаше да им е трудно да отличат колата му сред останали­те автомобили.

Трябваше да стигне до пристанището, преди да го на­стигнат.

Останалите коли закриваха видимостта му, но той успя да забележи, че се приближава до подножието на хълма. От предишните предавания на състезанието по телевизията си припомни, че тук се намира първият завой след старта.

Остър завой.

- Ох, мамка му - изпъшка Еди. Дори на първа скорост той се движеше с близо осемдесет километра в час, криво­личейки из трафика към „Света Девота”. Движението на за­воя беше натоварено дори и в обикновени дни.

Стори му се че вижда празно платно и се засили към него…

Със силно свистене на азот повредената предна гума спихна и се откъсна от джантата.

Колата се завъртя и се плъзна странично, задното ѝ ко­лело се блъсна в едно ферари и болидът на Еди влетя с бе­сен пирует в кръстовището. Светът се размаза пред очите му - но все пак успя да забележи, че сблъсъкът е неизбежен.

Той се стегна…

Колата се удари в бариерата, секциите за абсорбиране на удари се сплескаха. Без да спира да се върти, пръскайки отломки на всички страни, болидът отскочи обратно към кръстовището. Колите се отклоняваха встрани, за да избег­нат разбитото возило. Един голям бус поднесе и се плъзна право срещу колата на Еди…

Двата автомобила спряха едновременно - носът на състезателния болид се беше врязал под предната броня на буса.

Еди се надигна с пъшкане. Рамото му, което се беше уда­рило в ръба на кокпита, го болеше така, сякаш бе отнесъл удар с бейзболна бухалка. Но защитните системи на състе­зателната кола бяха свършили работа: той успя да стане и да се отдалечи, клатушкайки се, от мястото на катастрофа­та. Когато се наведе да си събере разпилените неща, му се зави свят. Дългата старт-финална права водеше на юг, право към пристанището.

- C’est James Bond!101-извика някой. Еди осъзна, че на­около се е събрала тълпа - нищо чудно, като се имаше пред­вид, че мъж, облечен със смокинг, току-що беше разбил състезателен болид в центъра на Монако.

Шофьорът на ферарито гледаше ужасено огромната вдлъбнатина на колата си.

- Изпратете сметката на тим „Озирис”! - извика Еди, преди да хукне към най-близкия отвор в бариерите. Пропра­ви си път между зяпачите и когато първата полицейска кола се озова на мястото, той вече беше изчезнал в тълпата.

*

- Разбил я е? - каза ужасено Озир. Шабан му се беше обадил да докладва. - Намери ли го? - Отговорът беше от­рицателен. - Поне полицията залови ли го? - Същият отго­вор. - Чудесно, направо прекрасно!

Нина направи всичко възможно, за да скрие ликуването си.

- Той съсипва всичко, до което се докосне - изсъска вме­сто това тя. - Връзки, животи… състезателни коли…