Анди Макдермът Нина Уайлд и Еди Чейс 5 Операция Озирис

- Благодаря - отвърна машинално тя, опитвайки се да скрие факта, че треперенето ѝ не е предизвикано изцяло от вятъра.

Те минаха покрай няколко богаташки яхти и се отпра­виха към вълноломите, маркиращи границите на вътрешно­то пристанище „Порт Еркюл”. Пред тях се ширнаха водите на външното пристанище, а отвъд тях - тъмното Средизем­но море. Тендерът се отклони от курса си и кормчията тряб­ваше да се бори с доста по-силното от очакваното течение, но те скоро се отдалечиха от бетонните бариери и навлязоха в открито море.

Нина реши, че плуването не е особено привлекателна идея. Отвъд вълноломите морето беше развълнувано, тен­дерът разбиваше вълните, които го обсипваха със студени пръски. При всеки удар котвената верига издрънчаваше силно. Тя погледна към брега. Монако грееше на фона на заоби­калящите го тъмни хълмове. Гледката беше впечатляваща… но тя беше твърде разтревожена, за да ѝ се наслади.

В открито море дрейфуваха безброй яхти, но „Слънчев барк” се открояваше сред тях дори по стандартите на мега-яхтите. Тендерът се приближи до кърмата му, където беше свалена пристанищна платформа, достатъчно голяма да по­бере два малки скутера и няколко джета. Един моряк завърза лодката и Озир хвана Нина за ръката, за да ѝ помогне да се качи на палубата.

- Искам да ви благодаря за компанията - рече той. - Ма­кар че нещата не се развиха по план.

- За мен беше удоволствие - отвърна Нина. - И, ох… из­винявам се заради съпруга ми. Просто ми се иска да можех да го накарам да погледне на нещата от моята гледна точка. Това щеше да направи всичко много по… евтино, да речем.

- Не трябва да се обвинявате за действията му - увери я той. - Що се отнася до парите, нищо няма да има значение, когато открием пирамидата на Озирис.

- В такъв случай по-добре да видим зодиака, нали?

Те влязоха в яхтата и се качиха на една от горните палу­би. Озир я поведе към вратата.

- Моля, изчакайте в каютата ми - каза той. - Аз ще про­веря дали зодиакът е готов.

Каютата се оказа по-голяма от апартамента ѝ, а приле­жащите баня и тоалетна я правеха още по-голяма. Освен това я впечатли огледалният таван над огромното легло. Де­корът беше също толкова плейбойски като дома му в Швей­цария - липсваше само килимът от тигрова кожа, за да бъде картината пълна.

- Тук е много… стилно - успя да каже тя.

Озир се усмихна, отправяйки се към другата врата в ъгъла.

- Разполагайте се. Няма да се бавя.

Тя седна на ръба на леглото, събу обувките си на високи токчета и докато чакаше, започна да усуква с ръце полите на дългата си рокля. Когато Озир се върна, той се усмихва­ше още по-широко. Дръпна някаква ръчка над вратата и плъзгащите се панели разкриха съседната голяма стая.

- Готово е.

Нина прекоси стаята и надникна над рамото на Озир… И за пръв път видя напълно сглобения зодиак.

Трябваше да признае, че хората, които той беше наел, са свършили изключителна работа. Дискът с диаметър осем­найсет метра лежеше върху ниска кръгла маса, покрит с де­бел защитен слой от прозрачен непроницаем лексан. Едва когато се приближи до него, тя забеляза следите, останали от свалянето му от тавана в Залата на летописите.

Отблизо зодиакът изглеждаше впечатляващо. По-малък от онзи в Лувъра, той се отличаваше с ярките си цветове. Запечатана във вътрешността на Сфинкса, защитена от сти­хиите, боята на всяко съзвездие, изпъкващо върху тъмния фон, беше останала почти непокътната. Небето се разделя­ше от плътна криволичеща бледосиня линия - тя предполо­жи, че това е Млечният път.

Имаше и други маркировки: червената точка, която беше видяла на снимката на Мейси, със сигурност беше Марс, а кръгчетата представляваха останалите планети. Но вниманието ѝ веднага беше привлечено от жълтия три­ъгълник до малката фигура на Озирис.

Пирамида. Пирамидата на Озирис.

Тя се наведе напред. Зад нея бяха вписани едва разли­чими, много малки символи. Йероглифи.

Нина погледна развълнувано Озир.

- Забелязахте ли това?

- Разбира се. - Той се приближи до голямата маса и взе разпечатката, която лежеше до лаптопа. - Преведоха ми ги още преди да сглобим зодиака. Това са указания - проблемът е, че не знам отправната точка. Никой не я знае. Затова ми трябва и вашето мнение.

Той ѝ подаде превода.

- “Второто око на Озирис вижда пътя към сребърния каньон - прочете тя. - На един атур към Меркурий отвъд края му се намира гробницата на безсмъртния бог-цар”. Атур е египетска мерна единица, нали?

- Единайсет хиляди и двайсет и пет метра.

Нина веднага превърна на ум цифрата в британски мерки:

- 6.85 мили. - Озир вдигна изненадано вежди. - Както казах, много съм добра по математика. Значи пирамидата се намира на малко по-малко от седем мили от края на сребър­ния каньон в посока към Меркурий, който е… една от пла­нетите в зодиака, предполагам.

- Всъщност не е - отвърна той. - Планетите на зодиака са Марс, Венера и Юпитер. - Той ги посочи. - Но ние из­ползвахме позициите им, за да определим къде се намира Меркурий. И той е… тук. - Той посочи точно едно място вдясно от пирамидата.