Анди Макдермът Нина Уайлд и Еди Чейс 5 Операция Озирис

- Какво е една скромна сума пари всяка седмица в за­мяна на безсмъртие? По-добре да отиват в Храма на Озирис, отколкото да ги пръскатт за алкохол или наркотици. Все пак даряваме щедри суми за благотворителност.

Несъмнено в държави, където Храмът търси полити­ческа изгода, помисли си Нина.

- Значи това искате: да избирате кой да бъде безсмъртен?

- Кой е по-подходящ, не мислите ли? - отвърна Озир. - Озирис е решавал кой да получи вечен живот. Аз вървя по стъпките му. Но смятам, че светът ще се прекланя пред чо­века, който му е донесъл безсмъртието. - Той пресуши ча­шата си. - Още шампанско?

Нина погледна празната си чаша.

- О… Бързо свърши. Не мисля, че трябва…

- Ще отворя още една бутилка. - Той взе чашата ѝ и сле­зе от леглото.

Тя легна и затвори очи.

- Благодаря ви, Халид.

- За мен е удоволствие - отвърна той с усмивка, която пред­полагаше, че очаква и други удоволствия. Извади нова бутилка от хладилника, който се намираше под мраморния бар, след което се запъти към банята. - Извинете ме за момент.

Той затвори вратата и се загледа с обожание в отраже­нието си в огледалото, преди да се съблече и да остане само по копринени боксерки. Надяна един халат, също копринен, сложи си одеколон и се върна обратно в стаята.

За негово удоволствие светлината беше приглушена и под скъпите чаршафи го чакаше подканяща фигура. Той се качи върху единия край на леглото и бавно пропълзя към нея.

- Виждам, че си се разположила удобно. - Той дръпна чаршафа… и видя ухиленото лице на Еди Чейс.

- Чупката, Ромео - изсъска Еди и тикна револвера на Кротала в лицето му.

18.

Озир се дръпна назад и се сви, а Еди седна в леглото.

- Как… как влезе тук? - попита египтянинът, а в гласа му се бореха за надмощие гняв и страх.

- Да, и аз съм много любопитна - обади се Нина от ста­ята със зодиака, където Еди я беше изпратил да се скрие, след като се промъкна в каютата.

Без да сваля пистолета си от Озир, Еди отхвърли чар­шафа и се изправи. Дрехите му бяха подгизнали от вода.

- Потърсих лодката му на мястото, където ми каза. След това преплувах под кея до нея и се хванах за котвената ве­рига. А после просто трябваше да чакам да стигнем дотук.

Озир изгледа Нина, осъзнавайки, че го е предала.

- Значи през цялото време си била с него! Себак е бил прав!

- Пфу! - рече Нина. - Нима бих се хванала да работя с някакъв изкукуригал религиозен култист, който се опитва да ме убие? - Тя погледна към Еди. - Добре, а сега какво?

Той махна на Озир да отива в банята.

- Първо ще го завържем и ще му запушим устата. След това ще разберем къде се намира пирамидата и тръгваме нататък. Добър план, а? - Тя кимна. - Добре, любовнико - рече Еди, приближавайки се към Озир. - Влизай вътре.

Египтянинът не сваляше поглед от Нина.

- Наистина не исках никой да пострада - изръмжа той. - Но сега с удоволствие ще направя изключение.

- Млъквай, задник - сопна му се Еди и го блъсна в ба­нята; лакътят на залитащия мъж се удари в тоалетката и по пода си разпиляха всевъзможни тоалетни принадлежности.

- На колене и главата в тоалетната чиния, сякаш ще повръ­щаш! Бързо! - Той притисна дулото на револвера в главата на Озир, който коленичи послушно, и развърза колана на халата му. - Нина, завържи му ръцете зад тръбата. - Той не свали оръжието, докато Нина не стегна ръцете на египтяни­на. - Намери нещо, с което да му завържем краката.

Тя отиде в каютата и се върна, преметнала през ръката си няколко вратовръзки.

- Избери си цвят.

Еди смачка една на топка и я пъхна в устата на протес­тиращия Озир, след което я пристегна отгоре с друга. С еди­ния край на третата стегна краката на пленника си, а другия завърза за тръбата под умивалника.

- Сега ме чуй, крал Тут - каза той, почуквайки с пистоле­та по главата на Озир. - Само една думичка и ще те изпратя при предците ти. Ясно ли е? - С уста, запушена от импрови­зираната тапа, Озир можа само да изръмжи гневно. - Добре.

Еди излезе от банята и заключи вратата, след което се присъедини към Нина в стаята със зодиака.

- Намери ли пирамидата?

- Още не - призна тя.

- И колко време ще ти отнеме?

- Нямам представа.

- Може би ако беше поработила върху това, вместо да се наливаш с шампанското на Озир…

Тя го погледна раздразнено.

- Не започвай пак, Еди.

- И докато сме на тази тема… Какво правехте, когато пристигнах? Ти се беше опънала на леглото, запретнала рок­лята си така, че ти се виждаха гащичките! - На лицето му се изписа загрижено изражение. - Носиш гащички, нали?

- Коя част от „не” и „започвай” толкова ти се опря, Еди? - сопна му се Нина.

- Според мен част от него се канеше да подпре теб….п

Тя удари с ръка по лексана.

- За Бога, Еди! Опитвах се да го баламосам, за да мога да огледам това нещо - а сега защо не млъкнеш и не ме ос­тавиш да работя? - Тя посочи масата. - Там има няколко за­писки от хората му; ще ми ги донесеш ли, ако обичаш?

- Дано утре не ходиш като египтянин - промърмори той, докато събираше листовете.