Анди Макдермът Нина Уайлд и Еди Чейс 5 Операция Озирис

- Не само това. - Тя буквално се хвърли обратно към ма­сата и грабна една книга, пълна с големи снимки. - Тук се е намирало едно от най-важните места в Египет! - След като намери правилната страница, Нина подаде книгата на Еди. - Абидос. Градът на Озирис!

Снимките показваха няколко големи, порутени постройки.

- Като че ли имат нужда от ремонт - пошегува се Еди.

- След като ние извикаме майсторите - каза Нина, плъз­гайки поглед по текста. - Там трябва да има нещо, което да сочи пътя към този „сребърен каньон” - щом го открием, ще се озовем само на десет километра от пирамидата.

- Да открием кое?

- Второто око на Озирис. Мисля, че това е двойна следа - в зодиака се намира окото на втория Озирис, което ни каз­ва да отидем в Абидос… но йероглифите казват, че второто око „вижда пътя” към каньона. Едното око в зодиака е про­сто точка; то не вижда нищо. Предполагам, че някъде в Аби­дос се намира истинският символ на Окото на Озирис и по­соката, в която гледа, е тази, в която трябва да тръгнем.

Еди погледна зодиака. Нина познаваше този поглед.

- Не. Категорично не.

- Какво “не”?

- Няма да разбиеш зодиака!

- Това ще попречи на Озир за намери пирамидата.

- Те вече имат указанията, просто не са достатъчно умни да ги разгадаят. Ако го оставим непокътнат, ще може да бъде върнат в Египет.

- Само ако онзи Имхотеп бъде арестуван - отвърна той, сочейки към банята.

- Ако стигнем преди него до пирамидата, можем да го разкрием.

- Ако попърхаш още малко с тази рокля той и сам ще се разкрие.

- О, стига вече - изсумтя Нина. Тя прибра спуснатата си коса и я върза на конска опашка. - Все пак трябва да си прибера нещата.

Той извади револвера.

- Първо да проверя дали гаджето ти се моли на великия бог Армитидж Шанкс111и после ще вървим.

Озир си стоеше там, където го бе оставил. Еди допря дулото на пистолета в гърба на разгневения египтянин и провери дали е завързан здраво за отходната тръба.

- Добре - рече той, връщайки се от банята, - сега вече може да….

Някой почука по вратата на каютата.

Еди измъкна пистолета.

- По дяволите! - прошепна Нина, замръзнала зад гърба му. - Какво ще правим?

- Ш-ш-шт! - Озир започна да стене приглушено от ба­нята; Еди изтича обратно и го срита. - Млъквай!

- Халид! - разнесе се нетърпелив глас отвън. Шабан. - Халид, знам, че си вътре. Пусни ме. - Дръжката на заклю­чената врата се размърда.

Нина я погледна, след което се хвърли на леглото и пру­жините на матрака изскърцаха. Преди Еди да успее да я по­пита какво прави, тя си пое дъх и застена в симулиран екстаз.

- Ох… ох… о, Боже, да, по-силно, да!

Дръжката спря да се движи, Шабан изсумтя отвратено и се отдалечи. Нина продължи с преструвките, докато не реши, че вече се отдалечил достатьчно, след което скочи от леглото.

- Проклет да съм - рече Еди и се ухили. - Направо ме възбуди!

- Запази тази мисъл, докато се върнем на брега и оста­нем насаме. - Тя се приближи до вратата и се ослуша. Отвън не се чуваше никакъв звук. - Мисля, че е чисто.

Еди се приближи до нея и леко открехна вратата. Кори­дорът беше празен.

- Накъде?

- Надясно и завой след първия ъгъл. Има стълби.

Той се стрелна напред, хванал пистолета в ръка. В ко­ридора нямаше никого. Вляво се намираше стъклена врата, която водеше към една от горните палуби; през нея се виж­даха светлините на Монако. Той тръгна надясно и надникна зад ъгъла. Никой; обещаните стълби се намираха на седем-осем метра от тях.

- Добре, чисто е.

Нина го последва. В пълната тишина, която цареше на ях­тата, ѝ се струваше, че шумолящата ѝ рокля вдига ужасен шум.

- Затова винаги нося дънки - прошепна тя.

- Ако носеше минижуп, както отдавна те моля… - Еди спря в основата на стълбите. От горната палуба се чуваше тих разговор, но скоро стана ясно, че разговарящите не се приближават. - Две палуби надолу, нали така каза?

Когато стигнаха до правилната палуба, от каютата се носеха поп-ритми. Те се промъкнаха покрай нея и се отпра­виха към стаята на Нина. Тя беше оставила вратата отклю­чена; шмугнаха се вътре.

Нина бързо съблече роклята и облече всекидневните си дрехи, след което събра малкото си лични вещи.

- Да се обадя ли на Мейси? - попита тя, държейки теле­фона си в ръка.

- Нека първо да се махнем от кораба - отвърна Еди.

- Как ще се върнем на брега?

- Ще задигнем някоя лодка. - Той излезе в коридора. - Хайде, идвай.

Те тръгнаха обратно по стълбите, приближавайки се до каютата, от която се носеше музиката. След като преминеха покрай нея и се изкачаха едно ниво нагоре, щяха да се озо­ват на главната палуба, където трябваше само да се прикри­ват, докато стигнат до лодките. Елементарно.

Или пък не.

Вратата се отвори, навън излезе една млада русокоса жена с две празни чаши в ръце и се озова срещу дулото на пистолет, насочен право между очите ѝ. Тя изпищя и скочи обратно в стаята, откъдето се чу изненадан мъжки вик.

Нина и Еди се спогледаха.

- Бягай! - извика Еди.