Анди Макдермът Нина Уайлд и Еди Чейс 5 Операция Озирис

Състезателите заеха местата си в стартовата решетка. Пазачът се наведе напред, вперил напрегнат поглед в екрана. Двигателите зареваха при появата на червените светофари.

- Un, deux, trois, quatre, cinq… -Коментаторът замлъкна в очакване.-Allezl121

Ревът на двигателите премина в многотонален писък и колите се отлепиха от местата си.

- С‘est Virtanen, Virtanen!- извика коментаторът. Па­зачът една не падна от стола от въодушевление, когато пи­лотът на тим “Озирис” поведе колоната. -Oh! Oh. Mollard c’est ecrase!132

Някой се беше разбил на първия завой. Пазачът подскочи и в този миг Нина протегна крак и ритна малката ножичка.

Въпреки екшъна на големия телевизор, пазачът улови рязкото движение с крайчеца на окото си. Той се извърна с вдигнат пистолет в мига, в който Еди покри ножичката с крак и с насочен към Нина пистолет влетя в банята.

- Казах ти да не мърдаш!

- Схванах се! - изпъшка Нина, размърдвайки се. - Кра­кът ми се схвана, боли! Не стреляй, не стреляй!

- Връщай се на мястото си! - Тя се подчини. Притис­нал пистолет към тялото ѝ, той се наведе да провери дали все още е завързана, след което се обърна да огледа възлите на Еди. Всичко беше наред. - Не мърдайте - заповяда им той се върна в каютата. След няколко подозрителни погледа към банята той се обърна към телевизора.

- Хвана ли я? - прошепна Нина.

Еди повдигна единия си крак, разкривайки ножичката. След това бавно и внимателно го свали, за да избута ножич­ката напред. Върна го в първоначалното му положение, за да повтори упражнението. След една минута ножичката се озова точно пред коляното му.

- Сега идва трудната част - промърмори той. Изкриви се леко на една страна. - Така, да видим…

Вдигна рязко коляното си нагоре.

Ножичката се плъзна по полирания под и се блъсна в задната стена. Еди примижа, но звукът от телевизора беше заглушил издрънчаването. Той протегна пръсти към нея.

Не му достигнаха няколко милиметра.

- Мамка му! - изръмжа той. Въжето, с което бяха върза­ни ръцете му, беше опънато до крайност; повече не можеше да се приближи. А ако се размърдаше в опит да пъхне ръце през примките, пазачът щеше да забележи.

Трябваше да рискува. Той леко се наведе напред, вди­гайки задника си във въздуха.

Изглеждаше доста непристойно, но свърши работа. До­пълнителната тежест помогна за промушването на китките му през примката на въжето. Косъмчетата се накъсаха и въжето протри кожата му, но пръстите му се намираха само на няколко милиметра от…

- Хей! - Пазачът изтича към банята точно когато Еди достигна ножичката и я стисна в юмрука си. - Лягай долу!

- О, по дяволите! - изпъшка Еди, когато онзи го ритна. - Цял ден стоя така, направо ще се пръсна! Пикае ми се!

Пазачът се засмя.

- Намираш се на точното място! - Без да спира да се смее, той провери въжетата. Удовлетворен от състоянието им, накрая се върна на стола си.

- Добре ли си? - попита тихо Нина.

- Не ми облекчи болката в гърба, но пък взех ножицата. - Той я завъртя в ръката си, отвори я колкото се може по-широко и притисна острието до въжето. - Ще отнеме обаче доста време.

Започна да реже. Малкото острие и схванатата му ръка затрудняваха работата, но нишките на въжето постепенно започнаха да се късат. Минаха десет минути; двайсет. Па­зачът оставаше погълнат от състезанието, Виртанен се бо­реше да запази първото си място. Изтече половин час. Със­тезанието напредваше, часът на завръщането на Озир и Ша­бан наближаваше…

Еди леко изпъшка.

- Еди? - прошепна Нина. - Готов ли си?

- Да - отвърна той, подпъхвайки палец под въжето. Ни­шките се разкъсаха и то се отпусна. Еди освободи китката си и бързо развърза другата си ръка. - Проблемът е, че все още сме затворени в тоалетната и ни охранява мъж с писто­лет. Можеш ли да го накараш да дойде тук?

- Ще се опитам.

Нина отново повдигна крак и изстена приглушено. Па­зачът се изправи, раздразнен от прекъсването.

- Казах ти да не мърдаш! - озъби се той, влизайки в банята.

- Моля те - каза тя с изкривено от болка лице, - кракът ужасно ме боли, вече не мога да издържам!

- Няма да ти се наложи - отвърна той с язвителна ус­мивка и я блъсна отново на земята. Прегледа китките ѝ, след което се наведе да провери въжетата на Еди.

Такива нямаше.

Ръката на Еди се изстреля с бясна скорост и заби ножич­ката право в окото му.

Нямаше никакво значение, че острието беше дълго само два и половина сантиметра - цялата ножичка хлътна в чере­па на пазача. Болката и шокът го заковаха на място - достатъчно дълго, за да може Еди да се претърколи настрана и да го събори на земята. Разнесе се зловещо хрущене, когато главата на мъжа се удари в лоста за пускане на водата, и той се свлече върху тоалетната чиния.

Еди натисна главата му в водата. Грабна оръжието му и побърза да развърже Нина.

- Успешно изкъпан - рече той, ухилен до уши.

Тя завъртя очи.

- Мъртъв ли е?

- След всичко това? Надявам се. - Цикълът за измиване приключи, водата около полупотопената глава на мъжа порозовя. Еди го погледа няколко мига, за да се убеди, че от носа или устата му не излизат мехурчета, след което прове­ри пистолета. Той беше напълно зареден: двайсет патрона.