Анди Макдермът Нина Уайлд и Еди Чейс 5 Операция Озирис

Шабан седеше зад него, като едва обръщаше внимание на ставащото. Телефонът му иззвъня и той се заслуша в обе­зумелия глас от другия край на линията. След няколко се­кунди скочи на крака.

- Халид!

- Не сега. - Озир махна презрително с ръка.

- Халид - повтори Шабан; гневът в гласа му привлече вниманието на брат му. - Яхтата.

- Какво има?

Шабан го дръпна по-далеч от останалите гости в залата.

- Уайлд и Чейс са избягали.

Озир го погледна смаян.

- Какво?

- Убили са няколко от хората ни и са откраднали един джет.

- Кога… Кога се е случило това?

- Преди секунди - току-що са се измъкнали.

Озир се опита да реши какво да прави по нататък, но единственото, което успя да каже, беше:

- Трябва да ги спрем.

- Аз ще се погрижа за това. - Шабан се обърна и вдигна телефона си.

Озир го докосна по рамото.

- Дискретно. Без проблеми. Не тук - каза той умолително.

- Това зависи от тях. - Шабан се свърза с капитана на „Слънчев барк”. - Изпратете всичките си хора след тях. Взе­мете тендера и ги пресрещнете в пристанището. Ако се на­ложи, ги подгонете с яхтата - трябва да бъдат спрени. На всяка цена! - Той прекъсна линията и изгледа неодобрител­но Озир, преди да излезе от стаята.

*

Откритото море беше достатъчно бурно, за да създаде проблеми за всеки съд, който не бе достатъчно голям - а за хората, намиращи се в нещо толкова малко като джет, пре­живяването напомняше возене в ролеркостър.

- Господи! - извика Нина, когато тяхното кавазаки пре­вали една вълна и се озова за миг във въздуха, преди да се стовари тежко в браздата между следващите две. - Не мо­жеш ли да го държиш само върху водата?

- Само ако държиш да ни хванат - отвърна Еди. Той по­гледна назад. Един джет вече ги беше подгонил, в момента пускаха единия скутер във водата, а и самата яхта набираше скорост и водата под носа ѝ се пенеше. - О, страхотно! Този тип си има собствена частна флотилия!

Нова вълна ги подхвърли към небето; Еди се бореше да попречи на скутера да се преобърне при падането. Пред тях изникна друга голяма яхта; той рязко зави към кърмата ѝ, насочвайки се към входа на пристанището, който се нами­раше зад флотилията скъпи плавателни съдове.

Нина се огледа. Преследващият ги джет бързо напред­ваше, а и скутерът скъсяваше разстоянието помежду им.

- Мисля, че онзи е по-добър шофьор от теб - каза тя, когато преследващият ги скутер се вряза чисто в една при­иждаща вълна, без да губи скорост.

- Адски мразя фукльовци - изръмжа Еди, забелязвай­ки, че другият джет ги настига бързо, както и че водачът му е въоръжен.

Зад редицата закотвени яхти се мерна нещо цветно. Еди веднага се досети какво е и се насочи към него.

- Какво правиш? - попита нервно Нина, когато профучаха покрай входа на пристанището. Преследвачите им смениха курса, за да ги пресрещнат и скъсиха разстояние­то още повече.

- Когато ти кажа, искам да се наведеш. Ама много, мно­го ниско!

Бяха се устремили директно към носа на първата яхта.

- Да не се каниш да го блъснеш!

- Не, целя се по-ниско - но всъщност ще бъдем още по-близко до нещо друго!

- Какво имаш… - Иззад яхтата се появи една моторни­ца в червено и бяло, която прогърмя успоредно на редицата закотвени яхти. - Мили Боже!

Мъжът на другия джет вдигна пистолета…

- Наведи се! - изкрещя Еди и се снижи колкото можа зад кормилото. Нина го последва.

Джетът прелетя покрай яхтата, пропускайки на косъм кърмата на моторницата и минавайки под въжето за теглене на водните ски, които се движеха в килватера ѝ.

Преследвачът им направи завой, за да ги последва. Пръските вода скриваха въжето и когато той го видя, вече беше твърде късно…

Въжето го преряза точно под брадичката. Джетът про­дължи да се движи напред, а водачът му излетя от седалката с пукот на пречупен гръбнак, завъртя се около въжето и пад­на с плясък във водата. Скиорът се блъсна в тялото, излетя във въздуха така, сякаш се бе блъснал в рампа и спря, полупотънал във водата.

Еди зави към входа на пристанището. Скутерът на „Слън­чев барк” сви покрай закотвените лодки и ги последва.

От пристанището се зададе друга моторница в зелено и златно. Това беше тендерът на яхтата и на борда му се виж­даха двама мъже. Щом се озова в открито море, той зави ряз­ко и се отправи към тях.

Пътят им беше отрязан.

Еди взе решение за части от секундата и обърна джета към армадата на милионера. По-големите лодки бяха по­мощни, но неговото кавазаки ги биеше по маневреност. Ако успееше да се промъкне между неподвижните съдове, щеше да спечели достатъчно преднина, за да се отправи към при­станището…

По дяволите!

Планът му нямаше да мине. „Слънчев барк” се движе­ше към входа на пристанището. Ако се опиташе да избяга от двете по-малки лодки, яхтата щеше да блокира пътя му.

Скутерът скъсяваше дистанцията помежду им. Тендерът също се движеше все по-бързо, разбивайки вълните.

Всички пътища за бягство бяха отрязани - освен ако не успееше да си пробие друг.

Нина се вкопчи в Еди, когато той зави рязко за пореден път и се отправи към тендера.

- Хей, хей! - извика тя, сочейки с пръст бързо прибли­жаващата се лодка. - Лошите!

- Знам!

- Тогава се махай от тях!