Анди Макдермът Нина Уайлд и Еди Чейс 5 Операция Озирис

- Господи! - проплака Нина. - Да не са полудели?

Еди отново направи завой и се отправи към малкия про­ход между два претъпкани кея. Яхтата не го последва.

- Мисля, че никой не я управлява.

- Какво? Но аз само раних онзи мъж!

- Не се оплаквам!

„Слънчев барк” премина покрай тях; всички намерения на екипажа да застреля бегълците бяха заменени от инстинкт за оцеляване и те наскачаха в морето. Яхтата се отправи ди­ректно към група малки, но скъпи морски съдове в ъгъла на пристанището, и вниманието на хората в тях рязко се откло­ни от състезанието към бързо приближаващото се към тях чудовище. Те се разбягаха с крясъци по подвижните мостове.

- Приготви се да тичаш - каза Еди на Нина. - Щом стиг­нем до сушата, хукваме и няма да спираме, докато не се от­далечим поне на осемстотин метра!

Джетът се изстреля нагоре по хелинга и продължи да се движи, стържейки по бетона. Пред тях изникнаха предпаз­ните бариери: пистата минаваше точно покрай пристанище­то. Еди дръпна силно ръчката за управление, но извън вода­та кавазакито беше неуправляемо. То се блъсна в гофрира­ния метал и двамата му пасажери бяха притиснати болезне­но към таблото.

Един от охраната на състезанието забеляза неочаквания сблъсък и се затича към тях - но след миг замръзна на мяс­то, забелязвайки пушещия „Слънчев барк”, който се блъсна в пристанището с трийсет мили в час.

Малките яхти се разпаднаха в огнени облаци от отломки, доскоро струващи милиони долари. Една по-голяма лодка се преобърна настрани - а мегаяхтата премина по нея и се сто­вари върху кея, разкъсвайки предпазните бариери. „Слънчев барк” се плъзна напряко по пистата като стоманена стена и със скърцане спря точно пред трибуната със зрителите.

Мика Виртанен продължаваше да води колоната. Той ускори след шикана, който се намираше в северната част на пристанището - само за да открие висока бяла бариера там, където очакваше да види завой. Съдиите се окопитиха и тре­скаво започнаха да размахват предупредителни флагове, но за финландеца вече беше твърде късно.

Той натисна спирачките, колата му се плъзна покрай мястото, където се намираха Нина и Еди, и се завъртя, пре­ди задницата на болида да се забие в корпуса на яхтата. Още милион долара от парите на тим „Озирис” се превърнаха в отломки - а онова, което остана от болида, се превъртя ня­колко пъти по пистата и спря. Все пак дизайнерите на кола­та си бяха свършили перфектно работата; замаян, но невредим, Виртанен повдигна с трепереща ръка визьора на шле­ма си и примига към хората зад бариерата.

Нина побутна Еди.

- Помниш ли като ми каза да бягам, щом стъпя на сушата?

- Моля? А, вярно! - Те хукнаха, а на мястото на катаст­рофата се събираха все повече и повече съдии.

*

- Вие ли предизвикахте това? - Мейси посочи изумено екрана на телевизора. - Господи! Тук сигурно има потроше­ни яхти за най-малко сто милиона долара!

- Казах на Озир, че ще му струва скъпо - отвърна Нина, оглеждайки внимателно фоайето на хотела. Целта на огра­дите около пистата беше да държи зрителите встрани от нея; отдалечаването не беше представлявало проблем, единстве­ното притеснение, докато отиваха към площада пред Кази­ното, беше, че полицията ги търси. Засега никой не ги беше разпознал - до мига на зрелищната катастрофа на „Слънчев барк” камерите бяха следили състезанието, а не пристани­щето - но все пак тя искаше да напусне княжеството колко­то се може по-бързо. Ако не друго, поне няколко гневни за­страхователни компании щяха да искат главите им.

- Жалко за Мика. Горкото момче. Наистина си мисле­ше, че ще спечели.

Еди я изгледа странно.

- Я чакай, да не би да си разговаряла с Мика Виртанен?

Тя се ухили.

- Дори повече. - Те постепенно осъзнаха какво има предвид и тя продължи: - Какво?! Нямах никакво намере­ние да се скитам по улиците, след като казиното затвори. Откъде мислите, че се сдобих с това? - Тя им показа скъпо­то кожено яке в цветовете на тим „Озирис”, което беше об­лякла върху лъскавата рокля.

- Нали не си го откраднала? - попита Еди.

- Разбира се, че не! - отвърна обидено тя. - Подарък ми е. Знаете ли, много е бърз на пистата, но в леглото…

- Добре, чух достатъчно - побърза да я прекъсне Нина.

- Между другото, добре се представи в казиното - каза Еди на Мейси. - Онази горила щеше да ме размаже, ако не го беше спънала.

Мейси се усмихна.

- Просто се сетих за думите ти, че винаги трябва да съм готова за действие - и реших, че край вас винаги го има.

- За съжаление - отвърна Нина с гримаса. - Но не му обръщай внимание. Има и по-важни неща. - Тя извади сним­ката на зодиака от джоба си и я показа на Мейси. Макар и омачкана, тя беше достатъчно ясна, за да се видят детайли­те на боядисания релеф. - Мисля, че разбрах къде е пира­мидата. Намира се някъде край Абидос. - Тя бързо обясни откъде си е направила този извод.

Мейси разгледа удивено снимката.