Анди Макдермът Нина Уайлд и Еди Чейс 5 Операция Озирис

- Довери ми се! - Той направи бърза маневра в търсене на идеалната вълна.

Един от мъжете в тендера се изправи, хвана се с една ръка за предното стъкло за опора, а с другата вдигна писто­лет и се прицели.

Еди видя една дълбока бразда във водата и вълната, ко­ято се надигаше над нея, на една линия с тендера.

- Дръж се!

Той се наведе, даде газ, джетът се стрелна към вълната…

И излетя във въздуха.

Мъжът тъкмо се накани да стреля, когато джетът изведнъж се изгуби от погледа му под носа на тендера - само за да се появи отново и да се стовари върху предницата на лодката.

Стиснал здраво кормилото, Еди се наведе и се плъзна напред. Малкият джет разби предното стъкло и помля бор­да на тендера, премазвайки кормчията в облегалката на се­далката, а силната му въздушна струя накара стрелеца да за­литне назад като ударен с бейзболна бухалка.

Джетът се стовари отново във водата и само здравата хватка на Нина я спаси да не излети. Двигателят се задави и се закашля, преди да поеме още вода с витлото си и кавазакито отново да се устреми напред.

Оставен на самотек, тендерът продължаваше да се дви­жи с пълна скорост напред. След като кормчията беше убит, стрелецът се опита да овладее управлението, сграбчи корми­лото и го завъртя… навлизайки директно в курса на скутера, който се опита да завие, с надеждата да избегне сблъсъка.

Носът му се заби в борда на тендера и двете лодки се взри­виха. Във водата нападаха натрошено дърво и парчета фибростъкло. Горящи отломки се посипаха върху околните яхти.

Нина се извърна и погледна останките от катастрофата, но Еди гледаше съсредоточено пред себе си. „Слънчев барк” почти бе стигнал до входа на пристанището.

- Дръж се!

Тя забеляза хората в зелени сака на главната палуба - всичките бяха въоръжени.

- Ще ни застрелят!

Той подкара джета успоредно на вълнолома.

- Застреляй ги първа!

- Никога няма да ги улуча!

- Не е нужно - просто ги накарай да наведат глави, за да не улучат нас!

Нина насочи своя МР7 срещу бързо приближаващия кораб.

- О, боже, толкова мразя оръжията! - Тя примижа и на­тисна спусъка.

Пистолетът подскочи в ръката ѝ и затрака скоростно. Стреляйки с една ръка от движещо се превозно средство, тя нямаше възможност да се прицели, но предвид размерите на мишената ѝ, това нямаше особено значение. По девствено белия корпус на „Слънчев барк” се появиха черни точки, пръсна се едно стъкло. Мъжете налягаха по палубата.

- Спри, спри! - извика Еди. - Не ги изстрелвай всички­те! - Приближаваха края на вълнолома. Той направи остър завой наляво, разминавайки се на косъм с бетона.

Пред тях се разкри пристанището и блесналото под слънцето Монако. Еди се насочи към вътрешното пристани­ще; тукашните високи кейове бяха предназначени за търгов­ски кораби и лайнери, а не за малки джетове. Трябваше им по-нисък док, за да могат да слязат на брега.

Нина погледна назад.

- О, по дяволите! - „Слънчев барк” се намираше точно зад тях, носът му пореше водата като лъскаво острие и бързо скъся­ваше дистанцията. - По-бързо! Сериозно ти говоря, ускори!

- Това е реактивен скутер, не реактивен самолет! - оп­лака се Еди. - Ако някой си подаде главата над парапета, пръсни я!

Нина се изви неудобно на седалката и насочи пистолета към приближаващия се нос. Видя как някакъв мъж се пода­де над страничния парапет и забеляза джета. Тя стреля два пъти и той побърза да се скрие.

Влязоха във вътрешното пристанище. Еди зави към севе­розападния му край - и установи, че към тях да се приближава нова заплаха. Този път не бяха хората на Озир; една полицей­ска лодка с пуснати сирени пореше водата. Хаосът извън при­станището неизбежно беше привлякъл вниманието им.

- Гръм и мълнии!

- Имаш ли приятели в полицейското управление на Мо­нако? - попита с надежда Нина. Липсата на отговор ѝ беше достатъчна. - Явно не!

На носа се появиха още фигури, насочили пистолетите си към тях…

Нина стреля първа. Един от мъжете отскочи рязко; дру­гият беше улучен в рамото. Той се завъртя назад, пръстът му конвулсивно натисна спусъка…

И изпрати серия бронебойни куршуми към яхтата.

Прозорецът на мостика се пръсна на парчета, а капи­танът, който стоеше зад шурвала, беше улучен право в чело­то. Той се стовари върху таблото, мъртъв, натискайки дросе­ла до край. И понеже всички останали членове на екипажа се намираха на палубата, опитвайки се да застрелят Нина и Еди, до него нямаше никой, който да поеме управлението…

Полицейската лодка промени курса си, за да сложи край на преследването. Еди се стрелна зад нея. Той забеляза някакъв полицай, който стоеше на кърмата и вдигаше пушката си.

- Наведи се! - предупреди той Нина и се обърна назад, за да види кога ще стреля мъжът.

Не последваха изстрели. Вместо това полицаят се наведе отчаяно през парапета, а колегата му скочи от носа на катера.

Миг по-късно „Слънчев барк” връхлетя върху по-мал­кия съд и го разсече на две. Резервоарът на разбитата лодка се взриви, а яхтата профуча през огнената топка, продължа­вайки сляпо да следва джета. Един от хората на Озир се хвърли в морето от предната палуба миг преди пламъците да я обхванат.