- В това има логика. Гробът на Озирис е трябвало да бъде в Абидос - никой никога не го е намирал, но египтяните вярват, че трябва да е наблизо. Всички фараони от Първата династия са били погребани там, за да са близо до Озирис. Предполагате, че пирамидата е някъде на запад? - Нина кимна. - Това също съвпада. Смята се, че западната пустиня е мястото, където отиват мъртвите, за да влязат в Подземния свят, мястото, където слънцето залязва.
- А „второто око на Озирис”? Това да ти говори нещо?
Мейси се намръщи и се замисли.
- Второто око! Не знам. Освен ако… - Очите ѝ се разшириха. - Освен ако не е нещо в Озириона.
- В кое? - попита Еди.
- Озирионът е сграда, която е трябвало да бъде копие на гробницата на Озирис.
- Втора гробница? - осъзна Нина. - Второ око. И ако то гледа в посока към сребърния каньон…
- …тогава сме намерили пирамидата - завърши изречението ѝ Еди. - Значи се връщаме там!
- Бъдете сигурни, че ще сътруднича на властите в разкриването на отговорните за тази катастрофа - каза Озир на новинарския екип. - Днес беше ужасен ден за спорта, за тим „Озирис”, за Мика Виртанен - и лично за мен самия, както бихте могли да предположите.
- А какво ще кажете за съобщенията, че на яхтата ви се е водила престрелка? - попита репортерът, доволен, че има далеч по-интересна история от обикновен спортен репортаж.
Озир впрегна всичките си актьорски умения, за да запази неутрална физиономия.
- Не знам нищо по въпроса, само онова, което ми разказа полицията. А сега благодаря и моля да ме извините. - Той се оттегли във ВИП залата, но репортерът не спря да му задава въпроси, докато вратата не се затвори под носа му.
Шабан и Кротала го чакаха.
- Е? - обърна се към тях Озир.
- Уайлд и Чейс сигурно са се измъкнали - отвърна намръщено Шабан. - Полицията в Монако не ги е заловила и тъй като до границата са само десетина минути път, едва ли ще ги хванат.
- А яхтата? Зодиакът цял ли е?
- Да, поне това ни е останало. Уредих да го транспортират в Швейцария веднага, след като полицията опразни терена.
- Господи - въздъхна Озир, поклащайки глава. - Как са успели да избягат?
- Защото си мекушав - изрева Шабан, карайки Озир да трепне. - Всичко, което правя, е за защита на Храма - но това стигна твърде далеч, за да ми връзваш така ръцете! Ако искаш да намериш пирамидата на Озирис - и да я запазиш за себе си - тогава ще трябва да се пролее кръв. Вече се проля. И понеже не ми позволи да направя каквото трябваше, кръвта е на нашите последователи, вместо на нашите врагове! - Гласът му омекна леко, когато постави ръка на рамото на Озир. - Не виждаш ли, Халид? Ако не вземаме всичко, ще останем без нищо… а аз няма да позволя това да се случи. Позволи ми да направя необходимото. Трябва да намерим доктор Уайлд преди тя да открие пирамидата - и да я ликвидираме. Знаеш, че съм прав.
- Да - отвърна неохотно Озир. - Да, прав си. Съжалявам. Трябваше да те послушам, братко.
Шабан кимна и на белязаното му лице се изписа удовлетворение.
- Значи се разбрахме. Намираме ги, убиваме ги и пирамидата остава за нас.
- Разбрахме се - отвърна Озир.
- Има само един малък проблем - обади се Кротала с натежал от сарказъм глас. - Не знаем къде отиват, не знаем и къде се намира пирамидата.
- Трябва ни експерт - рече Шабан. - Някой, който познава цялата история на Египет.
- Хамди? - попита Озир.
Шабан поклати глава.
- Хамди е един прехвален библиотекар. Трябва ни някой от световна класа… - В този миг го осени една идея и той се усмихна злобно. - Някой, който има зъб на Нина Уайлд. - Той извади телефона си и избра един номер от бележника: на щаба им в Швейцария.
- Обажда се Себак Шебан. Свържете се с Агенцията за световно наследство в Ню Йорк и да им предайте… предайте им, че искам да говоря с доктор Лоугън Бъркли.
21.
ЕГИПЕТ
Онова, което първоначално изглеждаше като най-обикновено пътуване обратно към Египет, се оказа много по-стресиращо преживяване. Опитът да си вземат билети от Ница беше осуетен, когато за голям свой ужас Мейси откри, че кредитната ѝ карта е анулирана. Родителите ѝ бяха спрели кранчето.
След гневен разговор с дома стана ясно, че кредитът ѝ ще бъде възстановен само ако се съгласи да се прибере директно в Маями. Предложението на Нина, че може спокойно да се прибере в Щатите, след като вече са разбрали, че Абидос е ключът към откриването на пирамидата на Озирис, не се прие добре.
Еди успя да потуши напрежението между двете жени, като предложи маршрут, който ограничените им финанси можеха да покрият - полет от Ница до Атина с нискотарифен превозвач, след това до Кипър, а оттам с ферибот до египетския Порт Саид. Последва бавно и изморително пътуване по суша с влак на юг, към град Сохаг. Изнервени до крайност, те изминаха последните няколко километра с взет под наем джип и три дни след напускането на Монако най-после стигаха до крайната си дестинация.