Ангелиада

— Малцина са такива по природа — намеси се Леши и стрелна непознатия с поглед. — Но от друга страна, това не е обикновена шпионска акция. Господин Телторст има склонността да го забравя. За секретна информация пращаме шпиони. За секретна научна информация пращаме учени. — Офицерът дари Коста с кратка, но окуражаваща усмивка. — А за секретна научна информация, трупана вече двайсет години, пращаме учен, способен да отсее зърното от плявата.

— Надяваме се вие да сте този човек — кисело се обади Телторст. — В противен случай цялото това начинание няма да е нищо друго освен едно колосално пилеене на пари.

Коста го погледна и отново се помъчи да преодолее подтика да се впусне в извинения. Но поне най-после се досети що за птица е другият.

— От думите ви, господин Телторст, стигам до заключението, че сте представител на Адюторския корпус на „Комитаджи“.

Откъм Леши се разнесе тих звук, който би могъл да се изтълкува и като сподавен кикот. Телторст бавно завъртя глава, за да изгледа комодора. После също така бавно я завъртя към Коста.

— Не съм ничий представител — спокойно и отчетливо каза той. — Аз съм квалифициран Адютор, упълномощен да участва в заседанията на Висшия съвет и да съветва правителството по всеки въпрос, касаещ финансовото и икономическото благополучие на Мира или на всяка система, подсистема, свят, държава, окръг или община в него. — Блясъкът в очите му стана студен и твърд. — Включително и по такива маловажни въпроси като академичните дългове, натрупани от докторанти от малки градчета на треторазредни светове. Вашите дългове, Коста. И от мен зависи дали те ще бъдат опростени, или не.

— Извинявайте. — Коста горчиво се разкайваше, че не си е държал езика зад зъбите. Скритата зад този леден и презрителен тон власт бе също толкова стряскаща, колкото и първоначалният сблъсък с „Комитаджи“. — Не исках да ви обидя.

— Сигурен съм. — Телторст погледна за миг към Леши. — Аз също не исках да кажа, че сте неподготвен за задачата. — Разбирате, че освобождаването на хората на онзи така наречен Емпирей от техните чуждопланетни господари и въвеждането им в лоното на Мира е много скъпо начинание. Работата ми е като на всеки Адютор — да се уверя, че парите на Мира са изразходвани разумно.

— Разбирам. — Първоначалният страх на Коста се смени с нещо като раздразнение и нервност. Щеше да рискува живота си на вражеска територия, а единственото, което вълнуваше Телторст, бе колко ще струва това. — Ще направя всичко възможно да оправдая вложените в мен средства.

Телторст едва забележимо се намръщи…

— Не се съмнявам, че ще се справите чудесно, Коста — побърза да се намеси Леши преди Телторст да успее да отвори уста. — Но стига толкова разговори. Корабът ви се намира в хангар номер шест… ще ви отведат направо там. Знаете ли как да го управлявате?

— Да, сър. — И въпросът, и отговорът бяха по-скоро ритуални. Почти всичко на кораба беше автоматизирано или предварително програмирано.

— Добре. Не забравяйте, че не бива да напускате пашкула поне двадесет часа след старта. Най-малко двадесет. Ако корабите на Емпирей все още се мотаят наоколо, ще ви се наложи да прекарате там повечко време. Не бързайте и не се паникьосвайте. Ще бъдете напълно невидим в пашкула, а ако ние си свършим работата както трябва, те изобщо няма да забележат, че напускате „Комитаджи“. Веднага щом пристигнем, би трябвало да получим данни от автоматичната сонда на Лорелей, стига да попаднем в нужната мрежа и в точния момент. Ако има време, ще ви пратя копие преди да ви изстреляме. Щом кацнете, отивате на координатите, отбелязани в компютъра ви, където ще получите последните данни за света, фалшиви документи и персонална кредитна линия.

— Много ограничена кредитна линия — вметна Телторст. — Имайте го предвид и се опитайте да не бъдете превалено разточителен.

— Да, сър. — Коста се опита да не се намръщи. Пак пари. Когато имаше Адютори, винаги всичко опираше до пари. — Ако няма друго, ще тръгвам към кораба си, господин комодор — добави той.

— Добре — кимна Леши. — И късмет в тази малка райска разходка.

— Благодаря. — Коста погледна комодора право в очите. — Можете да разчитате на мен, сър.

— Сигнал от контролния център на катапулта Сцинтара, господин комодор — обадиха се от комуникационния терминал. — Имаме зелена светлина.

— Разбрано. — Леши спокойно погледна показателите на собствения си пулт. Въртенето на кораба беше спряно, енергийните оръжия — заредени, ракетите — в готовност. Всичко необходимо за кратка екскурзия на вражеска територия. — СтаТО?

— Всички са на линия, господин комодор — докладва старши тактически офицер Камбъл. — Алфа и Бета са на позиция. Корабът и екипажът са в пълна бойна готовност.

С периферното си зрение Леши забеляза как Телторст се извръща от наблюдателната си конзола в отсрещния край на балкона.

— Бета ли? — подозрително попита той. — Какво е Бета?