Ангелският експеримент

— Нашите родители ни дали на Училището по собствено желание — каза тя и слабите й рамене отново се разтресоха от плач.

Газопровода зяпна безпомощно и се опули.

— Моля?

— Искали да помогнат на Училището — успя да промълви Ейнджъл между хлиповете. — Дали им разрешение да ни сложат птичите гени. И ни оставили там за пари.

Сърцето ми се късаше. Газопровода геройски се опита да запази самообладание, но в крайна сметка беше просто малко момче. Долепи се до мен, захлупи лице в ризата ми и избухна в сълзи.

— А чу ли нещо за мен? Или за Макс?

Зъба белеше кората на една пръчка. Гласът му звучеше равнодушно, но беше стегнал рамене, а лицето му беше изопнато.

— Казали на майка ти, че си мъртъв, като при Ръч — каза Ейнджъл. — Още нямала двайсет години. За баща ти не знаеха нищо. Но на майка ти казали, че си умрял.

Зъба строши на две пръчката, която държеше, а кокалчетата на ръцете му побеляха в мрака. В тъмните му очи проблесна болка. Болка и тъга. И отражението на огъня.

Прокашлях се.

— Ами аз?

Винаги си бях мечтала, че имам майка. Дори… това е толкова срамно, че никога не бих признала, че съм го казала… дори се бях надявала, че един ден тя ще се появи. И че ще бъде прекрасна и ще се омъжи за Джеб. И ще се грижи за всички ни. Да, знам. Жалка история, нали?

Ейнджъл премигна насреща ми.

— За теб не чух нищо, Макс. Нищо. Съжалявам.

72

— Не мога да повярвам! — оповести Газопровода за тридесети път. — Да се откажат от нас! Това са болни хора. Болни изверги. Радвам се, че не ги познавам.

— Съжалявам, Гази — казах и аз за тридесети път и разрових дълбоко съзнанието си за последните капки търпение.

Съчувствах му искрено, наистина искрено, но силите ми се бяха изчерпали преди около тринайсет пъти.

Все пак разроших гладката му мека коса и го прегърнах през раменете. Сълзите бяха набраздили мръсното му лице със следите си. Така ми се искаше просто да се върнем в къщата в планината… Заличителите обаче знаеха за нея — вече я бяха нападнали. Никога нямаше да се върнем, но в момента имах нужда да оставя Гази под горещия душ, след което да го сложа в леглото му.

С тези дни обаче беше свършено.

— Ейнджъл? Стана късно, мъниче. Защо не опиташ да поспиш? Всъщност добре е всички да си легнем по-рано.

— И аз също лягам — каза Ръч с глас, все още дрезгавеещ от плача. — Искам този ден да свърши.

Премигнах. Това беше най-краткото изречение, което беше казвала някога.

Шестимата се събрахме в кръг. Вдигнах левия си юмрук, Зъба сложи своя отгоре му и останалите последваха примера му. След това потупахме юмруците на останалите с дясна ръка.

Винаги го правим, независимо къде сме. Навик.

Ейнджъл се сви на мястото си. Завих я с моя суичър. Газопровода легна до нея, след него и Ръч. Клекнах до нея и оправих яката около шията й.

Почти винаги си лягам последна — вероятно искам да се уверя, че останалите са заспали. Заех се да оградя огъня. Зъба реши да ми помогне.

— Може пък ти все пак да си се излюпила.

Шестимата имахме навика да се закачаме, че сме се излюпили от яйца.

Изсмях се сухо.

— Да. Може. Или да са ме намерили в някоя леха със зеле.

— В някаква степен имаш късмет — добави той тихо. — Да не знаеш е по-добре.

Не беше приятно, че винаги успяваше да прочете мислите ми, при това, без да има телепатични способности.

— Така всички възможности са отворени — продължи. — В твоя случай би могло да е по-зле, но би могло да е и далеч по-добре.

Седна на пети, загледа се в огъня и разпери крила, за да ги стопли.

— Нямала е и двайсет. Боже — каза с отвращение. — Сигурно е била наркоманка или нещо подобно.

Не би го казал пред останалите. За някои неща се доверявахме само един на друг.

— Може и да не е така — обадих се и засипах огъня с пепел. — Може да е била нормално момиче, което е направило грешка. Все пак е решила да изчака деветте месеца и да те роди. Може би е имала намерение да те отгледа или да те повери на някое наистина добро приемно семейство.

Зъба изръмжа с недоверие.

— Единият вариант е да попадна в илюзорно добро семейство, което желае да ме осинови. Другият — при орда побъркани учени, които отчаяно искат да правят генетични експерименти с невинни деца. Познай на мен кое се пада.

Той се отпусна уморено до Гази, затвори очи и сложи едната си ръка пред лицето.

— Съжалявам, Зъб — произнесох безгласно.

Накрая си легнах и аз. Протегнах крак, за да докосна Ръч, и прегърнах Ейнджъл. Бях твърде уморена, за да се тревожа за болката в главата ми от по-рано. Твърде уморена да се чудя как щяхме да открием Института в Ню Йорк. Твърде уморена, за да мисля за спасението на света.

73

— Ей! — подвикнах. — Време е да ставате!

Ще си отдъхнете, като научите, че краткият ми престой в безгрижните дебри на отмората приключи категорично още щом слънцето блесна през клепачите ми на следващата сутрин.

Станах и запалих огъня — ето какъв всеотдаен прекрасен водач съм, — а после започнах да подритвам с обич останалите, за да ги събудя.